Графство Едеса: Разлика между версии

След преминаването на кръстоносния поход през [[Мала Азия]] през октомври [[1097]] г. [[Танкред Галилейски|Танкред ]] и [[Балдуин I (Йерусалим)|Балдуин Булонски]]. се отделят от основната кръстоносна армия и поемат самостоятелно през [[Киликия]] към река [[Ефрат]] в търсене на нови собствени феодални владения. С подкрепата на местното [[Арменци|арменско]] население те покоряват [[Киликия]] и достигат на изток до [[Едеса]]. Местният арменски владетел [[Торос Едески]] ги приема, защото решавасе надява кръстоносците да подсилиподсилят гарнизона си срещу селджукските турци. Балдуин се отзовава и бързо печели позиции, заплашвайки че ако си тръгне и се присъедини отново към кръстоносците, градът ще бъде опустошен. Така в крайна сметка Балдуин принуждава бездетния наместник Торос да го осинови и обяви за свой наследник. Скоро след това, на [[9 март]] [[1098]] г., Торос е убит при размирици, като не е изключено това да е станало със съучастието на Балдуин, който получава властта и започва да се титулува [[граф]] на Едеса. Той приема само ''графско достойнство'', тъй като в съответствие с действащите феодални правила Балдуин няма право на по-висока титла от графската. Това се отнася за него като [[граф]] в собствената си родѝна (Граф на [[Вердюн]]), по-малък брат на [[Херцог|наследствен херцог]] (Балдуин е по-малък брат на [[Годфроа дьо Буйон]], водач на похода и овластен от Свещения римски император херцог на [[Долна Лотарингия]]). На практика обаче в условията на кръстоносната война графство Едеса е типично [[феодализъм|феодално]] княжество със собствена икономика, дипломация и военни сили.