Абазги
Абазгите (на грузински: აბაზგები; на старогръцки: Αβασγοί) са древен народ, живял по източното крайбрежие на Черно море, предшественици на съвременните абхазци.[1][2] Те се споменават от различни антични автори, като Плиний Стари, Страбон и Ариан, а през VI век византийският историк Прокопий Кесарийски ги описва като войнствени хора, почитащи дървесни божества. Съобщава и че доставят евнуси за двора на Юстиниан I.[1]
История редактиране
През II век абазгите са подчинени на римските императори.
През IV век абазгите поглъщат съседната държава Санигия. В резултат на това санигите не са споменати повече в историческите източници.
През VIII век същото последва друга държава – Апсилия.
Теофан Изповедник в книгата си "Хронография"(„Chronograph“), известна и като "Животоописания на византийските царе" подробно описва военна хитрост, приложена от група алански наемници на Юстиниан II, която внезапно напада и побеждава едно от княжествата на абазгите.[3]
Бележки редактиране
- ↑ а б Olson, James Stuart, Nicholas, Charles Pappas. An Ethnohistorical dictionary of the Russian and Soviet empires. Greenwood Publishing Group, 1994. ISBN 978-0-313-27497-8. p. 6. (на английски)
- ↑ Allen, William Edward David. A History of the Georgian People: From the Beginning Down to the Russian Conquest in the Nineteenth Century. Taylor & Francis, 1932. ISBN 978-0-7100-6959-7. p. 28. (на английски)
- ↑ www.vostlit.info