Битката за Мемел, Обсадата на Мемел или Мемелската операция е част от сраженията, водени от Съветския съюз при напредването си към Западна Европа. Битката трае три месеца – главна офанзива и обсада на град Мемел (днес Клайпеда). Превземането на крепостта се осъществява в началото на 1945 г.

Битка за Мемел
Източен фронт през Втората световна война
Информация
Период5 октомври – 22 октомври 1944 (главна офанзива)
28 януари 1945 (обсада)
МястоМемел (Източна Прусия/Литва)
РезултатСъветска победа
Страни в конфликта
 Нацистка Германия СССР
Командири и лидери
Ерхард Раус
Ханс Голник
Иван Баграмян
Жертви и загуби
Карта

Предистория редактиране

Съветската победа в операция „Багратион“ разбива Група армии „Център“ и осигурява оттеглянето на Нацистка Германия от Прибалтика. През август и септември 1944 г. серията от контраатаки – Операция Допелкоф – успяват да спрат напредъка на Съветската армия и да поддържат връзката между група армии „Център“ и група армии „Север“, поради това Ставката решава да нападне 3-та танкова армия при Мемел (дн. Клайпеда), за да раздели връзките между двете групи армии.

Планиране редактиране

Иван Баграмян планира да осъществи главната атака на 19 километра от Шауляй. Половината от общите сили, с които Баграмян разполага, са съсредоточени на тази позиция със специално оборудване за прикритие, опитвайки се да убедят немското командване, че основните сили са близо до Рига.[1]

Сили на участниците редактиране

Нацистка Германия редактиране

Червена армия редактиране

  • Първи Балтийски фронт (генерал Иван Баграмян)
    • 5-а гвардейска танкова армия (генерал Василий Волски)
    • 33-та армия (генерал-лейтенант Вячеслав Цветаев)
    • 43-та армия (генерал-лейтенант Афанасий Белодородов)
    • 51-ва армия (генерал-лейтенант Яков Крейзер)
    • 4-та Ударна армия (генерал-лейтенант Пьотър Малишев)
    • 6-а гвардейска армия (генерал-лейтенант Иван Чистяков)

Настъпление редактиране

На 5 октомври Баграмян започва настъплението срещу 3-та танкова армия на Раус на почти 100-километров фронт, концентрирайки повечето си сили срещу относително слабата 551-ва фолксгренадирска дивизия.[2] Последната рухва още на първия ден и е постигнат съветски пробив от 16 km навътре. След това Баграмян ангажира 5-а гвардейска танкова армия на Волски в пробива, като се прицелва в брега северно от Мемел. Към 7 октомври е постигнат общ разпад на позициите на немската 3-та танкова армия и допълнително проникване от юг от 43-та армия на Белобородов. За два дни тя достига брега южно от Мемел, докато Волски обгражда града от север. На юг, северният фланг на 3-ти беларуски фронт на Черняховски напредва към Тилзит. Щаб-квартирата на 3-та танкова армия е опустошена от 5-а гвардейска танкова армия и се налага Раус и щабът му да си пробиват път с бой до Мемел.[3]

Командирът на съседната група армии, Фердинанд Шьорнер, сигналира на 9 октомври, че ще започне атака, за да облекчи Мемел, ако могат да се осигурят войски чрез евакуацията на Рига. Решението по този въпрос е забавено, но Кригсмарине успяват да изтеглят по-голямата част от гарнизона и някои цивилни от пристанището междувременно.[4]

Успехът на операцията в северния сектор дава кураж на съветското командване да упълномощи 3-ти беларуски фронт да направи опит за пробиване в главния район на Източна Прусия. Тази офанзива, наречена Гумбиненска операция, среща изключително ожесточена немска съпротива и възпряна след няколко дни.

Обсада редактиране

Сриването на Гумбиненската операция означава, че съветските войски (основно от 43-та армия) се устройват с блокада на немските части, които са се изтеглили в Мемел. Немските сили, основно съставени от елементи на дивизия „Велика Германия“, 58-а пехотна дивизия и 7-а танкова дивизия, са силно подкрепяни от тежко укрепените тактически защити, артилерийски огън от корабите (сред които тежкия крайцер Принц Ойген) в Балтийско море и слаба връзка с останалата част от Източна Прусия, благодарение на Курската коса.

Блокадата продължава през ноември, декември и голяма част от януари, през който период останалите цивилни в града и ранените военни са биват евакуирани по море. През това време дивизия „Велика Германия“ и 7-а танкова дивизия се оттеглят, след като претъпяват тежки загуби, и са заменени от 95-а пехотна дивизия, пристигналата по море.

Градът е изоставен напълно на 27 януари 1945 г. Успехът на Източнопруската операция на юг прави позицията на мостовете невъзможна за удържане и е решено 28-и корпус да бъде изтеглен от града към Самбийския полуостров, за да помага на защитата там. Останалите войски от 95-а и 58-а пехотни дивизии са евакуирани на Курската дъга, където 58-а играе ролята на ариергард за отстъплението. Последните организирани немски единици напускат в 4 часа сутринта на 28 януари, а съветските едини завземат пристанището след няколко часа.

Последици редактиране

Мемел, част от Литва в периода 1923 – 1939 г., е превзет от Нацистка Германия, но след съветската победа градът преминава към Литовската съветска социалистическа република, част от СССР. През 1947 г. градът е преименуван от Мемел на Клайпеда.[5]

Вижте също редактиране

Литература редактиране

Източници редактиране

  1. Glantz, с. 434 – 435
  2. Mitcham, с. 151
  3. Glantz, с. 440
  4. Mitcham, с. 152
  5. Wellmann, Christian. Recognising Borders: Coping with Historically Contested Territory // Архивиран от оригинала на 2006-11-06. Посетен на 1 март 2007.