Борис Леонидович Тагеев (на руски: Борис Леонидович Тагеев), използвал псевдонимите Рустум-Бек и Рустам бег[1], е руски военен офицер, военен кореспондент, етнограф и писател.[2][3]

Борис Тагеев
руски етнограф и писател
Роден
Починал
4 януари 1938 г. (66 г.)
Борис Тагеев в Общомедия

Биография редактиране

 
Като четник на ВМОК

Роден е в семейство на учители, които го образоват в дома им. Произхожда от персийски род. Завършва морския кадетски корпус в Санкт Петербург. Постъпва на военна служба в 1-ви Туркестански линейни батальон и през 1892 година е вече с чин прапорщик. Изучава нравите, обичаите и културата на местното население, а също и узбекски език.[4] В 1894 година е подпоручик в Оренбургската казашка войска и се сражава на индийската граница. В 1897 година е кореспондент в Гръцко-турската война,[2] а до 1901 година обикаля Япония, Америка и Западна Европа.

 
Заклеване на кореспондентите Алфред Хейлс (целуващият знамето) и Борис Тагеев (пред знамето) в четата на генерал Иван Цончев (прав със знамето)

През 1902 година се включва в четата на генерал Иван Цончев на ВМОК. Участва в сраженията при Добро поле край Бистрица и при Царев връх със собствено отделение в четата на Стефан Николов. Като кореспондент предава серия репортажи за революционното движение в Македония и отразява бойните действия по време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.[5] В края на 1903 година е изпратен на пропагандна обиколка заедно с Пьотър Орловац и Любомир Стоенчев в Западна Европа. Тримата посещават Будапеща, Любляна, Триест, Рим и Ница. Двамата руски журналисти изнасят сказки в защита на македонските българи и събират парични помощи за пострадалите от въстанието.[2][6] След това се завръща в Русия и става подпоручик от Оренбургската казашка войска.[7]

Автор е и на „Памирските походи. 1892-1895“ (на руски: Памирские походы. 1892 - 1895), в която описва военните конфликти в Памир и етнографските и военните особености на племената, населяващи Афганистан[8], а също и на „Русские над Индией“[9] и „Aerial Russia“.

През 1937 година е арестуван от НКВД и е разстрелян през януари 1938 година. На 26 март 1976 година е реабилитиран.[10]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 84.
  2. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 311.
  3. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 605 – 606.
  4. Кратка биография, взета от ozon.ru на 31 декември 2009
  5. Дино Кьосев и Ламби Данаилов, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр.155
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 455-456.
  7. сп. „Македония“, бр.7, октомври 1903 г., стр. 27-8
  8. „Памирские походы. 1892 - 1895“ в ozon.ru
  9. „Русские над Индией“ - онлайн издание
  10. Люди и судьбы: ТАГЕЕВ Борис Леонидович (1871-1938)