Уикипедия

Бьорн Борг

Бьорн Рюне Бо̀рг (на шведски: Björn Rune Borg, [bjœːɳ bɔrj] чуйте, произнася се най-близо до Бьорн Бори) е шведски тенисист.

Бьорн Борг
Bjorn Borg
Информация
Държава Швеция
Роден
6 юни 1956 г.  (на 67 г.)
Живее вМонте Карло, Монако
Височина / Тегло180 cm / 72 kg
Кариера
Професионална1973
Оттеглил се1984, 1993
Пари от наградни фондове$ 3 655 751
Сингъл
Победи-загуби644–135
Титли от Големия шлем11
Титли от ATP66
Други титли16
Най-висока позиция1 (23 август 1977)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия3-ти кръг
1974
Ролан ГаросШампион
1974, 1975, 1978, 1979, 1980, 1981
УимбълдънШампион
1976, 1977, 1978, 1979, 1980
ОП на САЩФинал
1976, 1978, 1980, 1981
Двойки
Победи-загуби93–89
Титли от ATP4
Най-висока позиция890 (22 март 1993)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия3-ти кръг
1973
Ролан Гарос1/2 финал
1974, 1975
Уимбълдън3-ти кръг
1976
ОП на САЩ3-ти кръг
1975
Отборно
Купа ДейвисШвеция
Шампион
1975
Информацията е актуална към 3 април 2024
Бьорн Борг в Общомедия

Биография редактиране

Бьорн Рюне Бо̀рг е роден на 6 юни 1956 г. в Сьодертеле, Швеция. Той е единствено дете на Руне Борг (1932–2008) електротехник и Маргарета Борг (р. 1934 г.). Като дете Борг се очарова от златна тенис ракета, която баща му печели на турнир по тенис на маса. Баща му, му дава ракетата, с което започва неговата тенис кариера.[1]

Кариера редактиране

Бьорн Борг печели между 1974 и 1981 г. 11 титли от Големия шлем. Шампион е пет последователни пъти на Уимбълдън и общо шест пъти печели Ролан Гарос (2-ро място след Надал – 9).

През кратката си кариера, Борг печели 41% от турнирите от Големия шлем, в които участва (11 от 27) и 89,81% (141 – 16) от мачовете от Големия шлем, които играе. На Уимбълдън е спечелил 92,73% (51 – 4) от мачовете си. Той е един от четиримата играчи, който успява да спечели Уимбълдън и Ролан Гарос в една и съща година, също така е единственият, който успява да направи това в три последователни години.

Неговото съперничество с Джон Макенроу се смята за едно от най-добрите в историята на тениса, а срещата им на финала на Уимбълдън през 1980 г. се смята за един от най-великите мачове, играни някога.[2]

Борг е смятан за един от най-големите в тениса за всички времена. Той е класиран от списание „Тенис“ като шестият най-велик играч мъже от оупън ерата.[3]

Постигнати резултати в турнирите от Големия шлем редактиране

Легенда
П (победител)
Ф (финалист)
ПФ (полуфинал)
ЧФ (четвъртфинал)
K (кръг в основната схема)
KК (кръг в квалификациите)
Н (не участва в турнира)
П – З (Победи – Загуби)
Т / У (Титли / Участия)

Сингъл редактиране

Турнир от Голям шлем 1973 1974 1975 1976 1977 1978 1979 1980 1981 Т / У П – З Победи %
ОП Австралия Н 3 К Н Н Н Н Н Н Н 0 / 1 1 – 1 50%
Ролан Гарос 4 К П П ЧФ Н П П П П 6 / 8 49 – 2 96,08%
Уимбълдън ЧФ 3 К ЧФ П П П П П Ф 5 / 9 51 – 4 92,73%
ОП САЩ 4 К 2 К ПФ Ф 4 К Ф ЧФ Ф Ф 0 / 9 40 – 9 81,63%
Победи-Загуби 10 – 3 11 – 3 16 – 2 17 – 2 10 – 1 20 – 1 18 – 1 20 – 1 19 – 2 11 / 27 141 – 16 89,81%

Кариерна статистика редактиране

Титли от Голям шлем (11) редактиране

година турнир съперник резултат
1974 Ролан Гарос   Мануел Орантес 2–6, 6–7(4–7), 6–0, 6–1, 6–1
1975 Ролан Гарос   Гилермо Вилас 6–2, 6–3, 6–4
1976 Уимбълдън   Илие Настасе 6–4, 6–2, 9–7
1977 Уимбълдън   Джими Конърс 3–6, 6–2, 6–1, 5–7, 6–4
1978 Ролан Гарос   Гилермо Вилас 6–1, 6–1, 6–3
1978 Уимбълдън   Джими Конърс 6–2, 6–2, 6–3
1979 Ролан Гарос   Виктор Печи 6–3, 6–1, 6–7(6–8), 6–4
1979 Уимбълдън   Тоско Танер 6–7(4–7), 6–1, 3–6, 6–3, 6–4
1980 Ролан Гарос   Витас Герулайтис 6–4, 6–1, 6–2
1980 Уимбълдън   Джон Макенроу 1–6, 7–5, 6–3, 6–7(16–18), 8–6
1981 Ролан Гарос   Иван Лендъл 6–1, 4–6, 6–2, 3–6, 6–1

Финали на турнири от Голям шлем (5) редактиране

година турнир съперник резултат
1976 ОП САЩ   Джими Конърс 4–6, 6–3, 6–7(9–11), 4–6
1978 ОП САЩ   Джими Конърс 4–6, 2–6, 2–6
1980 ОП САЩ   Джон Макенроу 6–7(4–7), 1–6, 7–6(7–5), 7–5, 4–6
1981 Уимбълдън   Джон Макенроу 6–4, 6–7(1–7), 6–7(4–7), 4–6
1981 ОП САЩ   Джон Макенроу 6–4, 2–6, 4–6, 3–6

Титли на Финалния турнир Световния Тур на ATP (2) редактиране

година място финален турнир съперник във финала резултат
1979 Ню Йорк Гран При Мастърс   Витас Герулайтис 6–2, 6–2
1980 Ню Йорк Гран При Мастърс   Иван Лендъл 6–4, 6–2, 6–2

Финали на Финалния турнир Световния Тур на ATP (2) редактиране

година място финален турнир съперник във финала резултат
1975 Ню Йорк Гран При Мастърс   Илие Настасе 2–6, 2–6, 1–6
1977 Ню Йорк Гран При Мастърс   Джими Конърс 4–6, 6–1, 4–6

Титли от WCT турнир в края на годината (1) редактиране

година място финален турнир съперник резултат
1976 Далас WCT финали   Гилермо Вилас 1–6, 6–1, 7–5, 6–1

Финали от WCT турнир в края на годината (3) редактиране

година място финален турнир съперник резултат
1974 Далас WCT финали   Джон Нюкъмб 6–4, 3–6, 3–6, 2–6
1975 Далас WCT финали   Артър Аш 6–3, 4–6, 4–6, 0–6
1979 Далас WCT финали   Джон Макенроу 5–7, 6–4, 2–6, 6–7

ATP финали (66 титли; 93 финала) редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ Open Court // CNN. 14 July 2011. Архивиран от оригинала на 24 February 2023. Посетен на 24 February 2023.
  2. ↑ 1980: THE FIVE-SET FINAL BETWEEN BJORN BORG AND JOHN MCENROE WAS THE PINNACLE OF THEIR RIVALRY—AND THE WOODSTOCK OF THEIR TENNIS ERA // 20 June 2022. Архивиран от оригинала на 5 July 2022. Посетен на 5 July 2022.
  3. ↑ THE 50 GREATEST PLAYERS OF THE OPEN ERA // 2 March 2018. Архивиран от оригинала на 5 July 2022. Посетен на 5 July 2022.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бьорн_Борг&oldid=12189641“.