Ваклино е село в Североизточна България. То се намира в община Шабла, област Добрич.

Ваклино
Общи данни
Население146 души[1] (15 март 2024 г.)
8,1 души/km²
Землище18,049 km²
Надм. височина25 m
Пощ. код9672
Тел. код05747
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ10032
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Шабла
Мариян Жечев
(ГЕРБ; 2015)

География редактиране

Ваклино е малко село, разположено на древния път Via Pontica. То е предпоследното българско село, пътувайки към Румъния, на 5 км преди Дуранкулак. Разположено е на 570 км от София, на 95 км от Варна, на 88 км от Добрич, на 13 км от Шабла.

История редактиране

До 1942 година името на селото е Караманлии.[2]


Културни и природни забележителности редактиране

През Ваклино минава дере, което в миналото представлява естественото корито на Дуранкулашкото езеро. Дерето към езерото е гъсто обрасло с орехови и други гори, които са идеално място за живот на различен по вид дивеч: сърни, диви свине, чакали, лисици.

Това, което го прави по-различно от останалите села, които не са разположени непосредствено на бреговата ивица, е благоприятното му местоположение до морето и до Дуранкулашкото езеро или „гьолът“, както се нарича от жителите на околните села. Разстоянието до езерото е 5 км по черен добруджански път. По същия път ще трябва да изминете 13 км, за да стигнете „Гарда“. Това е старо съоръжение, строено през 50-60-те години на място, отделяло морето от езерото. Излизайки на морския бряг на това място, ще се насладите на приказен плаж с дължина 10 км.

На север от „Гарда“ е къмпинг Космос, а на юг е плажът на къмпинг Карвуна. Разстоянието между двата къмпинга е равно по около 5 км в двете посоки. Излизайки на това място можеше да се наблюдава корпусът на заседналия в плитчините през 1965 г. италиански кораб „Аячо примо“. Днес корабът е почти потънал, но години наред неговата снага, извисявайки се над водата, беше визитна картичка на всички любителски снимки, правени по тези места.

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.