Гусичи (на хърватски: Gusići) са аристократичен хърватски род, един от дванадесетте знатни рода формирали Хърватското царство.

Гербът на рода Гусичи

Родът управлява регионите Кърбава и Лика със седалище в Удбина. По време на османското нашествие XV-XVI век се преселва на северозапад към по-защитени от турските набези земи. В Гацка жупа, една от най-старите хърватски области, те издигат крепостта Гусичград, която през 1575 г. е разорена от османците[1][2] и Гусичи са принудени да продължат разселването си към свободните краища на Хърватия, установявайки се в Сен, където изпълняват различни военни длъжности, а по-късно в Огулин.

Павел Гусич е един от поддръжниците на Хърватско-унгарската уния (Pacta conventa), сключена между хърватските боляри и унгарския крал Калман Книжник през 1102 г.

В началото на XIV век Киряк Гусич дава началото на ново разклонение на рода като неговите потомци оттук насетне приемат името Курияковичи. Няколко от наследниците му служат като банове на Хърватия[3].

На 21 април 1701 г. Гусичи получават от астрийския крал титлата барон и герб[4]. През същото столетие родът се разделя на още два клона – Изачичи и Кръчеличи.

Днес потомци на Гусичите все още живеят в Хърватия и в градче близо до Ново место, Словения[5].

Бележки редактиране