Иваново детство

Иваново детство (на руски: Иваново детство) е черно-бял филм от 1962 г. на руския (съветски) режисьор Андрей Тарковски. Филмът е създаден по разказа „Иван“ на писателя Владимир Богомолов.

Иваново детство
Иваново детство
Режисьори	Андрей Тарковски
Продуценти	Глеб Кузнецов
Сценаристи	Михаил Папава Владимир Богомолов
В ролите	Николай Бурляев Николай Гринко
Музика	Вячеслав Овчинников
Оператор	Вадим Юсов
Монтаж	Людмила Фейгинова
Разпространител	Мосфилм
Премиера	6 април 1962 (Москва)
Времетраене	96 минути
Страна	СССР
Език	руски
Цветност	черно-бял
Външни препратки
IMDb Allmovie

Сюжет

На фронтовата линия руските часови залавят дванадесетгодишно момче и го отвеждат при старши лейтенант Галцев. Хлапакът отказва да отговаря на каквито и да е въпроси и иска от Галцев незабавно да го свърже с щаба на 51 полк. Много неохотно офицерът изпълнява искането. Учудването му е голямо, когато разбира, че мърлявото момче е изключително ценният разузнавач Иван Бондарев.

Втората световна война е в разгара си. Германски войници убиват майката и сестрата на Иван. Внезапно неговото детство свършва. Сега единственото, за което си струва да живее, е да отмъщава на немците, които дълбоко мрази. Когато Галцев показва на Иван книга с репродукции на Албрехт Дюрер, той отказва да повярва, че немците могат да бъдат художници, учени и лекари. Напразно искат да го пратят в тила. Момчето вижда себе си само като войник на фронта.

Войната, най-голямото бедствие за човечеството, отнема всичко на Иван: семейството, детството, а накрая и живота му.

Край на разкриващата сюжета част.

В ролите

• Николай Бурляев – Иван Бондарев
• Евгений Жариков – старши лейтенант Галцев
• Николай Гринко – подполковник Грязнов
• Валентин Зубков – капитан Холин
• Валентина Малявина – Маша, фелдшер
• Андрей Кончаловски – войник
• Владимир Макаренков -
• Степан Крилов – Катасонов
• Дмитрий Милютенко – Стареца
• Ирина Тарковская (Ирма Рауш) – майката на Иван

За филма

За основа на своя сценарий Михаил Папава ползва разказа „Иван“ от 1957 г. на Владимир Богомолов, който печели широка популярност и е преведен на над 20 езика. В първия си вариант сценарият завършва със случайна среща във влака между Галцев и считания за убит от немците Иван. Последният е женен и очаква дете. Този завършек, който променя смисъла на историята, не се харесва на писателя. След негова намеса Папава пише втори финал, отговарящ на случващото се в разказа.

Първоначално екранизацията е поверена на режисьора Едуард Абалов. Художественият съвет, свикан през 1960 г., остава недоволен от качеството на неговата работа. Така задачата преминава към Тарковски, за когото това е първият пълнометражен филм. Снимките започват на 15 юни 1961 г. и продължават 5 месеца. През август 1962 г. „Иваново детство“ прави своята световна премиера. Художествената визия и нетрадиционният поглед на младия режисьор, който акцентира не на военните действия, а върху вътрешния свят на героя си, носят на филма голямата награда „Златен лъв“ от кинофестивала във Венеция. Още с дебюта си Тарковски става име в киноизкуството.

Екип

• Сценарий – Владимир Богомолов, Михаил Папава
• Режисьор – Андрей Тарковски
• Оператор – Вадим Юсов
• Композитор – Вячеслав Овчинников
• Звукорежисьор – Инна Зеленцова
• Художник-постановчик – Евгений Черняев
• Монтаж – Людмила Фейгинова
• Продуцент – Глеб Кузнецов

Награди

• 1962 г. – Приз „Златен лъв“ за Андрей Тарковски от Международния филмов фестивал във Венеция
• 1962 г. – Приз в категорията „Най-добър режисьор“ за Андрей Тарковски от Международния филмов фестивал в Сан Франциско
• 1963 г. – Приз от Международния кинофестивал в Акапулко, Мексико
• 1970 г. – Специален диплом на Международния филмов фестивал в Карлови Вари, Чехия

Външни препратки

• „Иваново детство“ в Internet Movie Database
• „Иваново детство“ в Allmovie
• „Иваново детство“ в Rotten Tomatoes