Иняцио Паоли
Иняцио Паоли или Игнат Феликс Паоли е никополски и букурещки епископ. През неговото епископство България добива своята самостоятелност. Управлението му е свързано с важни преобразования в структурата на Католическата църква след Освобождението на България.
| Иняцио Паоли | |
| римокатолически епископ | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Букурещ, Румъния |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Иняцио Паоли в Общомедия | |
Биография редактиране
Игнат Феликс Паоли е роден на 26 юли 1818 г. във Флоренция, Италия.
На 20 август 1870 г. е бил ръкоположен в Рим за никополски епископ.[2] На 14 март 1881 г. той коронясва първия крал на Румъния - Карол I.
В началото на 1883 г., по времето на папа Лъв XIII е променен статутът на Никополската епархия. Влашко е отделено от юрисдикцията на никополския eпископ и на тия земи е даден статут на самостоятелна архиепископия. За първи букурещки архиепископ бил назначен монсеньор Паоли, а за духовен глава на вече побраната само в политическите граници на Княжество България Никополска епархия бил ръкоположен на 3 май същата година монсеньор Иполит Луи Агосто. Епископ Паоли е изградил катедралата „Свети Йосиф“ в Букурещ. Строителството ѝ е завършено в края на 1883 г.
Епископ Паоли умира на 27 февруари 1885 г. във Виена.
Източници редактиране
- ↑ paolii // Посетен на 21 октомври 2020 г.
- ↑ Либерален преглед: Ибрахим Карахасан-Чънар, Католическата църква в България, архив на оригинала от 24 октомври 2017, https://web.archive.org/web/20171024095458/http://www.librev.com/prospects-bulgaria-publisher/2147-2013-08-20-08-28-43, посетен на 8 януари 2017
| епископ Антонио Плум | → | никополски епископ (1870 – 1883) | → | епископ Иполито Агосто |