Йегуновце
Йегуновце или Йегуновци (срещат се и нейотирани форми Егуновце/Егуновци), старо име Гиновци[1] (на македонска литературна норма: Јегуновце; на албански: Jegunoci, Йегуноци), е село в Северна Македония, център на община Йегуновце.
| Йегуновце Јегуновце | |
| — село — | |
  | |
 | |
  Йегуновце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Тетово – Положки |
| Община | Йегуновце |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 395 m |
| Население | 846 души (2002) |
| Пощенски код | 1215 |
| МПС код | TE |
| Официален сайт | www.opstinajegunovce.gov.mk |
| Йегуновце в Общомедия | |
География редактиране
Разположено е Тетовското поле в областта Долни Полог на левия бряг на Вардар.
История редактиране
На 3 km североизточно е късноантичната и средновековна крепост Градище.[2]
В края на XIX век Йегуновце е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Егуновце има 110 жители българи християни.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 192 християнски жители на Егуновци са българи екзархисти.[4]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Егуновце е село в Шемшевска община и има 29 къщи с 332 жители българи и албанци.[5]
Според преброяването от 2002 година Йегуновце има 846 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 804 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 21 |
| власи | 0 |
| сърби | 13 |
| бошняци | 0 |
| други | 8 |
Бележки редактиране
- ↑ Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 46.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 324.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.24.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007