Йота̀цията,[1] наричана още йотуване[2][3] и йотиране,[4][5] е фонетично явление, при което се вмъква звукътй“ пред гласна в началото на сричка, тоест в началото на дума или между две гласни. Съгласната „й“ и следващата гласна образуват двугласна.[6]

Йотуването в българския език

редактиране

Йотуването е различимо най-ясно при пренастройване на гласовия апарат от предна към задна гласна:

[лайе], [гнойен];

и в обратна посока:

[пийа], [милейа].

Само йотацията от втория вид се приема за книжовна:

приятел, сияен.

Йотацията от първия вид се проявява само при отпадане на непостоянно е след гласна; в тази позиция се появява й:

таентайно;
боенбойна.

Йотуване на окончания се среща в основните форми и в обръщенията:

България, фея;
Българийо, фейо.

Йотуване не се появява между представка и корен, дори когато възниква съчетание от две гласни:

приобщавам, преобувам.

В българския книжовен език думи от чужд произход се йотуват само в края:

материя [материйа], идея [идейа], химия, Франция.

Книжовната норма не допуска йотуване на чужди думи в средисловието:

материален [материален], идеален [идеален], официален, реален.

Изключения:

християнство, християнин, християнка;
софиянец, софиянка;
плеяда.

Спрямо йотуването в средисловието се допуска свобода при личните имена от чужд произход:

Мариана и Марияна.

Обаче само формата Мария се приема от книжовната норма.

Етимология

редактиране

Названията йотация, йотуване и йотиране произхождат от названията на:
– латинската буква йот (J), означаваща звука „й“;[7]
– буквата йота (ι), която е деветата буква от гръцката азбука и е била използвана в кирилицата до XIX век.[8]

Транскрипция на буквата J

редактиране

При транскрипция буквата J (йот) в зависимост от следващата гласна се предава на български с „Я“, „Ю“, „Й“ или „Ь“. Когато е поставена след съгласна, тази буква означава не звука „й“, а мекост на предходната съгласна, т.нар. палатализация,[9] която е явление, различно от йотацията.

Буквата йот се среща в различни думи, по-специално в географски названия, в следните европейски държави: Германия, Дания, Белгия, Холандия, Исландия, Гренландия, Норвегия, Швеция, Финландия, Естония, Литва, Латвия, Австрия, Люксембург, Лихтенщайн, Италия, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Сърбия, Черна гора, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Малта, Албания, Фарьорските острови и част от Швейцария.

В езиците на Англия, Испания, Турция, Румъния и Франция буквите I и Y участват във форми на йотуване.

Правилата за транскрипцията на географски названия на български език се определят от специална наредба.[10]

Съчетанието JA се транскрибира с българско Я.

Примери:

  • В началото на думата: Яде (Jade) – залив в Германия.
  • В средата на думата, след съгласна: Любляна (Ljubljana) – столицата на Словения.
  • В края на думата, след съгласна: Баня Лука (Banja Luka) – град в Босна и Херцеговина.
  • След гласна: Логарая (Llogaraja) – национален парк в Албания.

Съчетанията JU и JÜ се транскрибират с българско Ю; те се срещат само в началото на думите. Само в шведски думи се срещат съгласни букви (D, G, H, L) пред JU и JO; тези съгласни не се произнасят. В норвежки и шведски названия съчетанието JO в началото на думата се транскрибира като Ю.

Примери:

  • JU: Юденау (Judenau) – град в Австрия.
  • JÜ: Юлих (Jülich) – град в Германия.
  • Шведско JU след съгласна: Юра (Djura) – село в Швеция.
  • Шведско JO след съгласна: Ю (Hjo) – град в Швеция.
  • Шведско JO в началото на дума: Юнсторп (Jonstorp) – село в Швеция.
  • Норвежко JO в началото на дума: Юндал (Jondal) – община в Норвегия.

Съчетанията JO, JÖ, JE и JÄ се транскрибират съответно с ЙО, ЙО, ЙЕ и ЙЕ само в началото на думата и след гласните А и Е (след тези гласни в страните със сърбохърватски названия не се извършва йотация).

Примери:

  • JO: Йонково (Jonkowo) – село в Полша.
  • JÖ: Йорн (Jörn) – село в Швеция.
  • JE: Йелча (Jelcza) – село в Полша.
  • JÄ: Йегербрюк (Jägerbrück) – село в Германия.
  • След А: Лайош (Lajos) – унгарско мъжко име.
  • След Е: Анджейево (Andrzejewo) – село в Полша.

Съчетанията JO и JÖ се транскрибират с ЬО, когато пред тях има съгласна.

Примери:

  • JO: Фьоне (Fjone) – село в Норвегия.
  • JÖ: Бьорке (Björke) – село в Швеция.

Буквата J не се предава на български, когато стои едновременно след съгласна и пред Е или Ä.

Примери:

  • JE: Лютенбург (Lütjenburg) – град в Германия.
  • JÄ: Беста (Bjästa) – град в Швеция.

Буквата J не се предава на български при транскрибиране на сърбохърватски думи, когато пред съчетанието JE стои някоя от гласните А, Е, I, О или U.

Примери:

  • След А: Сараево (Sarajevo) – столица на Босна и Херцеговина.
  • След Е: Висеец (Visejec) – село в Словения.
  • След I: Риека (Rijeka) – град в Хърватия.
  • След О: Сладоевци (Sladojevci) – село в Хърватия.
  • След U: Крагуевац (Kragujevac) – град в Сърбия.

Буквата J не се предава на български, когато е последната буква в сърбохърватски думи.

Пример:

  • Сен (Senj) – град в Хърватия.

Буквата J не се предава на български, когато участва в съчетанието JI в средата или в края на думата.

Примери:

  • В средата на думата: Кониц (Konjic) – град в Босна и Херцеговина.
  • В края на думата: Горни Вакуф (Gornji Vakuf) – град в Босна и Херцеговина.

Вижте също

редактиране
  • Речник на чуждите думи в българския език, Иван Габеров (вж. Приложение на стр. 700).
  • Копитарица

Източници

редактиране
  1. Справка от РБЕ за думата йотация.
  2. Справка от РБЕ за думата йотуване.
  3. Справка от РБЕ за думата йотувам.
  4. Справка от РБЕ за думата йотиране.
  5. Справка от РБЕ за думата йотирам.
  6. Тодор Бояджиев, Елена Георгиева, Йордан Пенчев, Валентин Станков, Димитър Тилков, „Граматика на съвременния български книжовен език в три тома“, том 1 – „Фонетика“, издателство „Абагар“, София, 1998, ISBN 954-584-235-0, стр. 139.
  7. Справка от РБЕ за думата йот.
  8. Справка от РБЕ за думата йота.
  9. Справка от РБЕ за думата палатализация.
  10. Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език, издадена от министъра на териториалното развитие и строителството, обнародвана в Държавен вестник, бр. 60 от 4 юли 1995 г., допълнена в бр. 72 и 106 от 1995 г. и бр. 4 от 1999 г.