Карлхайнц Щирле
Карлхайнц Щирле (на немски: Karlheinz Stierle) е германски филолог, литературен теоретик, специалист по романска филология.
| Карлхайнц Щирле Karlheinz Stierle | |
| германски литературен теоретик | |
| Роден |
22 ноември 1936 г.
|
|---|---|
| Националност |  Германия |
| Учил в | Университет на Монпелие |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работил в | Корнелски университет Рурски университет Амстердамски университет Уеслиански университет Констанцки университет |
Биография редактиране
Роден е на 22 ноември 1936 г. в Щутгарт, Германия. Учи в Щутгарт и Хайделберг, завършва гимназия през 1956 г. Следва филология и философия в Хайделберг, Монпелие, Мюнстер, Гисен. Защитава дипломна работа върху творчеството на Нервал при Ханс Роберт Яус (1963). От 1964 до 1968 г. е асистент на Яус в Гисен и Констанц. Става член на изследователската група „Поетика и херменевтика“. През 1968 г. е поканен като професор в Корнелския университет, а през 1969 – 1972 г. – в Рурския университет в Бохум. След това преподава в различни университети в Германия и други части на Европа (Флоренция, Амстердам), както и в САЩ (Уесли). През 1995 – 1997 г. е декан на философския факултет на Констанцкия университет. През 2004 г. се пенсионира като професор по романска литература в Констанцкия университет. Хоноруван професор по романска филология в Университета на Саарланд.
Творчество редактиране
Изследванията на Карлхайнц Щирле, в които той развива своя херменевтичен подход към словесността[1], са посветени на италианската (Данте, Петрарка) и френската (Монтен, Русо, Нервал, Бодлер, Пруст) литература. Той е автор и на фундаментална монография за мита за Париж в културата на Новото и най-новото време (1993, фр. превод с предговор на Жан Старобински – 2001).[2]
Признание редактиране
- Член на Академията на науките в Хайделберг (1995).
- Член-кореспондент на Академията на моралните и политическите науки на Френския институт (2005).
- Чуждестранен член на италианската Академия деи Линчеи (2009).
- Лауреат на много други премии и награди.
Монографии редактиране
- Dunkelheit und Form in Gérard de Nervals „Chimères“ (Затъмненост и форма в „Химери“ на Жерар дьо Нервал). München: W. Fink, 1967
- Text als Handlung: Perspektiven einer systematischen Literaturwissenschaft (Текстът като действие: Перспективи за систематично литературознание). München: W. Fink, 1975
- Petrarcas Landschaften: zur Geschichte ästhetischer Landschaftserfahrung (Пейзажите на Петрарка: Към история на естетическото преживяване на пейзажа). Krefeld: Scherpe Verlag, 1979
- Der Mythos von Paris: Zeichen und Bewusstsein der Stadt (Митосът за Париж: Знаци и съзнание на града). München: C. Hanser, 1993
- Francesco Petrarca: ein Intellektueller im Europa des 14. Jahrjunderts (Франческо Петрарка: един интелектуалец в Европа през 14 век). München: Hanser, 2003
- Das grosse Meer des Sinns: hermenautische Erkundungen in Dantes „Commedia“ (Голямото море на греха: херменевтични проучвания в „Комедия“-та на Данте). München: Wilhelm Fink, 2007
- Zeit und Werk: Prousts A la recherche du temps perdu und Dantes Commedia (Време и дело: „В търсене на изгубеното време“ на Пруст и „Комедия“ на Данте). München: Hanser, 2008
Литература за него редактиране
- Werk und Diskurs: Karlheinz Stierle zum 60. Geburtstag. Hrsg. Dieter Ingenschay, Helmut Pfeiffer. München: W. Fink, 1999
Източници редактиране
- ↑ Щирле К., Опит и наративна форма: бележки към взаимовръзката им в историята и фикцията, сп. Литературата, кн. 2, (1995), с. 7 – 42.
- ↑ (pdf) Списък с публикациите на Карлхайнц Щирле Архив на оригинала от 2009-04-10 в Wayback Machine. ((de))