Книга на пророк Софония

Книга на пророк Софония е книга от Стария завет на Библията, деветата от книгите на 12-те малки пророци в Библията. Софоний означава „Яхве е скрит/защитен“ или „Яхве се крие“, а освен това е и мъжко име.

Книга на пророк Софония
צְפַנְיָה
Софиния сред хората, илюстрация от френска Библия, 16 век
Създаден	около 7 век пр.н.е.
Поредица	Стар завет
Предходна	Книга на пророк Авакума
Следваща	Книга на пророк Агей
Книга на пророк Софония в Общомедия

Още в началото авторът е определен като Софония, „син на Хусия, син на Годолия, син на Амория, син на Езекия, в дните на Иосия, син Амонов, цар иудейски“.^{[Книга на пророк Софония 1:-1]} Всичко, което и известно за този пророк идва от тази книга.

Ако Софония е бил съставен до голяма степен през монархическия период, то неговoто посление е причинено от отказа на Юдея да се подчини на заветните си задължения към Яхве, въпреки че е станал свидетел на изгнанието на Израел поколение или две преди това – заточение, което юдейските литературни традиции приписват на гнева на Яхве срещу непокорството на Израел към неговия завет. В този исторически контекст Софония призовава Юдея да се подчинява на Яхве, като казва, че „може би“ той ще им прости, ако го направят.

Структура

Стих	Заглавие
1:1	(Адресиране)
1:2–13	Наближаващият съд на Юдея
1:14–18	Настъпването на Божия ден
2:1–15	Съдът над враговете на Израел
3:1–7	Греховността на Йерусалим
3:8–13	Наказание и прелом на народите
3:14–20	Песен на радостта

Книгата на Софония набляга изключително на „Божият ден“, като развива традициите от първата му поява в книгата на Амос. Божият ден също така е споменат и в книгите на Исая, Иезекииля, Авдий, Иоиля и Малахия.