Кхмерската писменост е писмеността, използвана за кхмерския език, официалният език на Камбоджа. По вид се класифицира като абугида и произлиза от разновидност на древноиндийското брахми.

История и разпространение редактиране

 
Древен кхмерски надпис

Първият засвидетелстван надпис, използващ кхмерската писменост, датира от 611 година и е намерен в Ангкор Борей, южно от столицата Пном Пен.[1] Кхмерската писменост произлиза директно от използваната широко в югоизточна Азия по това време писменост палава, която на свой ред е наследник на древноиндийската писменост брахми.[1][2] Фактът, че кхмерската писменост не се е изменила драстично от появата си до днешни дни, е спомогнал за разчитането на редица исторически паметници от епохата на Кхмерската империя.[3]

Счита се, че тайската и лаоската писмености водят началото си, или най-малкото са силно повлияни, от кхмерската писменост.[1][2]

Въпреки опити да се стандартизира кхмерската писменост, все още много от думите имат по повече от едно правилно изписване.[1] Също така, понеже за разлика от езика, писмеността не се е изменяла през вековете, много думи не се изговарят както се пишат.[2]

Особености редактиране

Кхмерската писменост се причислява към разновидността абугида, т.е. буквите обозначават съгласни звукове, а гласните се отбелязват посредством диакритки над, под или отстрани на буквата, бележеща предхождащата съгласна. Тъй като писмеността, от която води началото си кхмерската такава, е имала букви за повече съгласни звукове, отколкото се използват в кхмерския език, за всеки съгласен звук има по две букви: едната се произнася с последващо а, а другата – с последващо о.[1][2]

Посоката на писане е като на български – от ляво надясно, с редовете от горе надолу. Интересен е фактът, че разстояние между думите не се оставя, като интервалът се използва за отбелязване на край на изречението.

Компютърна поддръжка редактиране

Уникод определя интервала от U+1780 до U+17FF за буквите и интервала от U+19E0 до U+19FF за някои допълнителни символи, използвани от кхмерската писменост.[4][5]

Източници редактиране