Ливада (община Струга)

Вижте пояснителната страница за други значения на Ливада.

Ливада (на македонска литературна норма: Ливада; на албански: Livadhia) е село в Северна Македония, в община Струга.

Ливада
Ливада
— село —
41.2317° с. ш. 20.7244° и. д.
Ливада
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областСтружко поле
Надм. височина695 m
Население1485 души (2002)
Пощенски код6338
Ливада в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в Стружкото поле, на левия бряг на Сатеска.

История редактиране

В ΧΙΧ век Ливада е село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ливада (Livada) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 68 българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Ливада чифлик има 5 къщи българи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ливада има 90 жители българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ливада е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 10 къщи.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ливада има 24 българи екзархисти.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 1485 жители.[6]

Националност Всичко
северномакедонци 1
албанци 1388
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 96

Личности редактиране

Родени в Ливада

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102 – 103.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 септември 2007