Мартин Карплус
Мартин Карплус (на немски: Martin Karplus) е австро-американски теоретичен химик, който получава Нобелова награда за химия през 2013 г. заедно с Майкъл Левит и Ари Варшел за „разработването на многомащабни модели за сложни химични системи“.[1][2][3][4][5][6] Той е почетен професор по химия в Харвардския университет, както и директор на лабораторията по биофизична химия, съвместна лаборатория на Националния център за научни изследвания на Франция и Страсбургския университет.
| Мартин Карплус Martin Karplus | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Харвардски университет Калифорнийски технологичен институт Харвардски колеж |
| Научна дейност | |
| Област | квантова химия |
| Учил при | Лайнъс Полинг |
| Работил в | Харвардски университет Страсбургски университет Колумбийски университет Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн |
| Награди | Нобелова награда за химия (2013) |
| Мартин Карплус в Общомедия | |
Биография редактиране
Карплус е роден в еврейското семейство на Ханс Карплус и Изабела Голдщайн във Виена на 15 март 1930 г.[7] Той е все още дете, когато семейството му избягва от нацистката окупация в Австрия скоро след Аншлуса през март 1938 г. Семейството прекарва няколко месеца в Цюрих, Швейцария и в Ла Бол, Франция, преди да имигрира в САЩ.[8] Преди да замине за САЩ, семейството е познато като „интелектуално и успешно светско еврейско семейство“ във Виена.[9] Дядо му, Йохан Паул Карплус, е високо ценен професор по психиатрия във Виенския университет.[10] Той е племенник на социолога, философ и музиколог Теодор Адорно. Брат му, Роберт Карплус, е международно признат физик и преподавател в Калифорнийския университет, Бъркли.
Образование и кариера редактиране
След като изкарва бакалавърска степен от Харвардския колеж през 1950 г., Карплус се отдава на следдипломно обучение в Калифорнийския технологичен институт. През 1953 г. завършва докторантура под менторството на Лайнъс Полинг.[11] Според Полинг, Карплус е „най-яркият му студент“.[12] Той е член на Националната фондация за наука, докато работи в Оксфордския университет през 1953 – 1955 г. Карплус преподава в Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн (1955 – 1960), а след това в Колумбийския университет (1960 – 1967), преди да се премести в Харвард през 1967 г. Той създава изследователска група в Страсбург, Франция, след две почивни посещения между 1992 и 1995 г. на университета Луи Пастьор в Страсбург.[13]
Научна дейност редактиране
Карплус допринася в много области от физикохимията, включително химичната динамика, квантовата химията и най-вече молекулярната динамика чрез симулации на биологични макромолекули. Работи и в сферата на ЯМР спектроскопията, особено за разбиране на електронно-спиновия резонанс. В негова чест е кръстено едноименно уравнение, описващо връзката между константите на взаимодействие и двустенните ъгли в протонния магнитен резонанс.
Текущата му научна дейност е фокусирана главно върху свойствата на молекулите, които представляват биологичен интерес. Групата му основава и координира разработването на програмата CHARMM за симулиране на молекулярна динамика. Член е на Международната академия по квантови молекулярни науки. През дългата си кариера (от 1955 г.) той ръководи над 200 студенти и докторанти в университетите, в които е работил.
От 1967 г. Карплус е член на Националната академия на науките на САЩ.[14] През 1991 г. е избран за чуждестранен член на Кралската академия на науките и изкуствата на Нидерландия,[15] а на следващата година е избран и за чуждестранен член на Британското кралско научно дружество. През 2004 г. печели награда Лайнъс Полинг, а през 2013 г. е награден с Нобеловата награда за химия.[1]
Книги редактиране
- CL Brooks III, M Karplus, BM Pettitt. Proteins: A Theoretical Perspective of Dynamics, Structure and Thermodynamics, Volume LXXI, in: Advances in Chemical Physics, John Wiley & Sons, New York 1988.
- Martin Karplus and Richard N. Porter. Atoms and Molecules: An Introduction for Students of Physical Chemistry. W. A. Benjamin, New York 1970.
Източници редактиране
- ↑ а б The Nobel Prize in Chemistry 2013 // Royal Swedish Academy of Sciences, 9 октомври 2013. Посетен на 9 октомври 2013.
- ↑ Chang, Kenneth. 3 Researchers Win Nobel Prize in Chemistry // New York Times. 9 октомври 2013. Посетен на 9 октомври 2013.
- ↑ Fersht, A. R. Profile of Martin Karplus, Michael Levitt, and Arieh Warshel, 2013 nobel laureates in chemistry // Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 110 (49). 2013. DOI:10.1073/pnas.1320569110. с. 19656 – 7.
- ↑ Hodak, Hélène. The Nobel Prize in chemistry 2013 for the development of multiscale models of complex chemical systems: A tribute to Martin Karplus, Michael Levitt and Arieh Warshel // Journal of Molecular Biology 426 (1). 2014. DOI:10.1016/j.jmb.2013.10.037. с. 1 – 3.
- ↑ Van Noorden, R. Computer modellers secure chemistry Nobels // Nature. 2013. DOI:10.1038/nature.2013.13903.
- ↑ Van Noorden, Richard. Modellers react to chemistry award: Nobel Prize proves that theorists can measure up to experimenters // Nature 502 (7471). 2013. DOI:10.1038/502280a. с. 280.
- ↑ Hans Karplus: JMH Genealogy
- ↑ Karplus, M. Spinach on the ceiling: a theoretical chemist's return to biology. // Annual Review of Biophysics and Biomolecular Structure 35. 2006. DOI:10.1146/annurev.biophys.33.110502.133350. с. 1 – 47.
- ↑ Fuller, Robert. A Love of Discovery: Science Education – The Second Career of Robert Karplus. New York, Kluwer Academic, 2002. ISBN 0-306-46687-2. с. 293.
- ↑ Gaugusch, Georg. Wer einmal war: Das jüdische Großbürgertum Wiens 1800 – 1938 A-K. Wien, Amalthea Signum, 2011. ISBN 978-3850027502. с. 1358 – 1367.
- ↑ Karplus, Martin. A quantum-mechanical discussion of the bifluoride ion. California Institute of Technology, 1954. Архив на оригинала от 2015-05-18 в Wayback Machine.
- ↑ Harvard professor wins Nobel in chemistry
- ↑ Alain Beretz, président de l'université de Strasbourg et Alain Fuchs, président du CNRS félicitent Martin Karplus, prix Nobel de chimie 2013 | CNRS – Archives des communiqués de presse // Архивиран от оригинала на 2019-03-26. Посетен на 2019-03-26.
- ↑ Martin Karplus
- ↑ M. Karplus // Royal Netherlands Academy of Arts and Sciences. Архивиран от оригинала на 2019-03-26. Посетен на 19 юли 2015.