Неволна грешка
Неволна грешка, още наричана лапсус[1], парапраксис, е грешка в речта, паметта или физическите действия, която се интерпретира като появяваща се поради смущение в някои несъзнавани (динамично потиснати) желания, конфликти или упражнение на мисленето. По този начин концепцията е част от класическата психоанализа.
Грешките на езика и писането са класически парапраксиси, но психоаналитичната теория също включва и такива феномени като неправилно четене, неправилно чуване, временно забравяне и забутване и загубване на предмети.
История редактиране
Фройдисткото подхлъзване (терминът е от английски език Freudian slip) е наречено на Зигмунд Фройд, който в своята книга от 1901 „Психопатология на всекидневния живот“ описва и анализира голям брой изглеждащи тривиални, странни и безсмислени грешки.
Процесът на анализа често е доста дълъг и сложен, какъвто е и случая с много от сънищата в неговата „Тълкуване на сънищата“ от 1899 г. Пречката пред която се изправя негерманският читател е, че наблягането на Фройд върху грешките на езика, води до включване на голямо количество материал, който е страшно труден за превод.
Както и в изследването на сънищата, Фройд представя своята дискусия с намерението да демонстрира съществуването на несъзнавани душевни процеси у здравите:
| “ | По същия начин, по който психоанализата се възползва от тълкуването на сънищата, тя също печели и от изследването на различни малки... и грешки, които хората правят -- симптоматични действия – като те се наричат [...] Отбелязвам, че тези феномени не са случайни, докато изискват нещо повече от физиологически обяснения, то те имат значение и могат да бъдат тълкувани, and that one is justified in inferring from them the persence of restrained or repressed intentions and intentions. [Freud, An Autibiographical Study (1925)] | ” |
Самият Фройд свърза феномена с думата Fehlleistung (Буквално означаващо „неправилно действие“, „дефектна функция“ в немския); Гръцкият термин парапраксис (От гръцки език παρά + πράξις, означаващ „друго действие“ на български език) е дело на английския преводач на книгата на Фройд, както и формата „симптоматични действия“.
Източници редактиране
- Bloom, J. (2007, October). Lecture. Presented at New School University, New York, New York.
- Baars et al. (1992). Some caveats on testing the Freudian Slip Hypothesis, Experimental Slips and Human Error: Exploring the Architecture of Volition.
- Freud, Sigmund. (1991 [1915]) Introductory Lectures on Psychoanalysis. Penguin Books Ltd; New Ed edition, pp50-108
- Jacoby L. L., & Kelley, C. M. (1992). A process-dissociation framework for investigating unconscious influences: Freudian slips, projective tests, subliminal perception and signal detection theory. Current Directions in Psychological Science, 1, 174 – 179.
- MacMahon, B. (1995) – Language and Communication,15, 4, 289 – 328.
- Motley, M. T. (1985). Slips of the tongue. Scientific American, 253, 116 – 127
- Smith, D.J. Speech Errors, Speech Production Models, and Speech Pathology Архив на оригинала от 2007-12-05 в Wayback Machine.. (2003).
