Печката за горива е уред, в който се изгарят твърди, течни или газообразни горива в закрито огнище. Използва се за отопление на затворени или полузатворени помещения, за готвене, както и за нагряване на различни битови предмети поставени върху или вътре в нея.

Неокласическа кахлeна печка от 18 век в Palais Rohan, Страсбург, Франция)

Конструкция редактиране

Печките за твърдо гориво имат кухо тяло като в долната му част е поставена скара, през която постъпва въздухът. Имат отвори за подаване на гориво, за почистване, за въздух и отвеждаане на изгорелите газове към комина. Използваните в конструкцията на печката материали, като ламарина, чугун, огнеупорни тухли кахелни плочки акумулират част от топлината и я отдават по-бавно и равномерно. Обикновено КПД-то на печките е ниско: около 50%.[1] При печки с постоянно горене КПД може да достигне 60-70%.

Конструкция на печката на Франклин редактиране

 
Устройство на печката на Франклин

Франклин като практичен човек, обръща внимание, че при същесвуващите по това време камини, голяма част от топлината се губи безполезно в комина. През 1741 г. той изобретява икономична печка, стените на която са изработени от чугун с голяма топлопроводимост. Тя е едновремено и огнище, в което изгаря горивото и радиатор като стените на печката затоплят помещението. Студеният въздух за горенето влиза отвън и постъпва отдолу през канал на пода. Ниската температура на постъпващия въздух води до усилване на тягата и по-ефективно изгаряне на горивото, без в същото време да се отнема от топлия въздух на помещението. Димът излиза през U-образен изход през пода. С тази конструкция Франклин намалява загубата на топлина, разхода на гориво и размерите на печката.

Галерия редактиране

Източници редактиране

  1. Кратка Българска Енциклопедия София, 1967г. том 4, стр. 125