Свети Никола (Вевчани)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
„Свети Никола“, известна като Горна Церков (на македонска литературна норма: „Свети Никола“), е възрожденска църква в стружкото село Вевчани, Северна Македония. Църквата е част от Стружкото архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2][3]
| „Свети Никола“ „Свети Никола“ | |
.JPG) Общ изглед | |
 Местоположение в община Вевчани | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Вевчани |
| Посветен на | Николай Чудотворец |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Стружко |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1864 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Никола“ в Общомедия | |
Архитектура редактиране
Строежът на църквата е започнат в 1834 година, след като вевчанци успяват с голям подкуп да получат разрешение.[2] Храмът е завършен в 1864 година.[3] В архитектурно отношение е голяма невкопана трикорабна базилика с женска църква. Размерите ѝ̀ са 18 m на 12,5 m. Зидарията е от дялан камък. Над входната врата има релефи с библейски символи.[2] Камбаната е отлята в Румъния, дарение от братя Насто и Кръстан Костойчиновски, гурбетчии в Турно Северин.[2]
Живопис редактиране
Повечето икони са изработени от видния дебърски майстор Дичо Зограф. Първата негова икона е тази на Света Богородица, подписана и датирана 1849 г. [4] Останалите Дичови икони са от 1867 година.[5] По иконите има изписани тропари, рядко срещано явление, характерно за Дичовото творчество.[6]
Иконата (52 х 34 cm) на Светите братя Кирил и Методий е дело на дебърския майстор Евтим Спасов. На нея солунските братя са изобразени в обичайната си поза до престол покрит с чаршаф, на който има няколко дебели книги, мастилница и чаша. В горната част на иконата, над гъстите облаци е изобразен Исус Христос благославящ. Иконата е надписана: „Български просвѣтители С. Меθодіи С. Кириллъ“.[7] На долната рамка е подписана „Иконописецъ Евтимиа Спасевъ отъ с. Гари Деборско 1899“.[8]
Стенописите в храма са изработени от сина на Дичо Зограф Аврам Дичов в 1879 година.[9]
- Стенописи и икони
-
Стенопис на Аврам Дичов от дяконикона, 1879 г. -
Стенопис на Аврам Дичов от нишата на протезиса, 1879 г. -
Икона на Свети Йоан Предтеча -
Икона на Исус Христос -
Икона на Света Богородица с Христос -
Икона на Свети Николай, XVIII век
.jpg)
Бележки редактиране
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ а б в г Светилишта // Вевчани Info. Посетен на 27 август 2018.
- ↑ а б Духовни светилишта во Вевчани // Низ Вевчани. Архивиран от оригинала на 2014-08-28. Посетен на 27 август 2018.
- ↑ Коцевски, Викторија Грозданова. Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион // Премин Портал. Посетен на 23 март 2015.
- ↑ Алексиев, Емил. Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи // Премин Портал. Посетен на 9 април 2015.
- ↑ Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 46.
- ↑ Словенските просветители Kирил и Mетодиј во делата на македонските иконописци од XIX век. – В: Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски. II, 23-25 мај 1969, Радмила Угринова-Скаловска (главен уредник). Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1970. с. 56.
- ↑ Словенските просветители Kирил и Mетодиј во делата на македонските иконописци од XIX век. – В: Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски. II, 23-25 мај 1969, Радмила Угринова-Скаловска (главен уредник). Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1970. с. 57.
- ↑ Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 16 март 2014 г.