Фридрих VI (Цолерн)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Фридрих VI.
Фридрих VI фон Цолерн (на немски: Friedrich VI von Zollern, „der Ritter“, „der Ältere“; † 4 май 1298) е от 1288 до 1298 г. граф на Цолерн (швабска линия), основател на линията Цолерн-Цолерн.
| Фридрих VI | |
| граф на Цолерн | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Хоенцолерн |
| Баща | Фридрих V |
| Майка | Удилхилд фон Дилинген |
| Братя/сестри | Фридрих I |
| Съпруга | Кунигунда фон Баден |
| Деца | Фридрих VIII Фридрих VII |
Произход и управление редактиране
Той е най-възрастният син на Фридрих V († 24 май 1289) и Удилхилд фон Дилинген († сл. 1289), дъщеря на последния граф на Дилинген Хартман IV фон Дилинген († 1258) и Вилибирг фон Труендинген († 1246).
Фридрих VI последва баща си през ок. 1288 г. като граф на Цолерн. С по-малкия му брат Фридрих I си поделят собствеността. Фридрих VI получава замък Хоенцолерн и териториите наоколо. Фридрих I получава господствата Шалксбург и Мюлхайм и основава линията Цолерн-Шалксбург (Вюртемберг), която изчезва през 1408 г.
Фридрих продава някои земи през 1296 г. на манастир Бебенхаузен.
Фамилия редактиране
Фридрих VI се жени пр. 20 декември 1281 г. за принцеса Кунигунда фон Баден (* ок. 1265, † 22 юли 1310), дъщеря на маркграф Рудолф I фон Баден († 1288) и Кунигунда фон Еберщайн († 1290). Те имат децата:[1][2]
- Албрехт (fl 1280)
- Кунигунда († 1380/4), абатиса на манастир Лихтентал
- Фридрих VII († 1298), граф на Цолерн, ∞ 1298 графиня Еуфемия фон Хоенберг († 1333)
- Фридрих VIII Остертаг († 1333), граф на Цолерн, ∞ N. N.
- София († сл. 1300), монахиня в манастир Щетен
- Фридрих († 1361)
Литература редактиране
- E. G. Johler: Geschichte, Land – und Ortskunde der souverainen teutschen Fürstenthümer Hohenzollern Hechingen und Sigmaringen. Stettin'sche Buchhandlung. Ulm 1824, E-Book
- Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, E-Book
- Ottmar F. Schönhuth: Die Burgen, Klöster, Kirchen und Kapellen Württembergs und der Preußisch-Hohenzollern'schen Landestheile mit ihren Geschichten, Sagen und Mährchen, Fischhaber, 1860, S. 292
- Graf Rudolph Stillfried-Alcántara, Traugott Maercker: Hohenzollerische Forschungen, C. Reimarus, 1847, S. 169 f.