Хартман IV фон Дилинген
Хартман IV фон Дилинген (на немски: Hartmann IV von Dillingen; на латински: Hartmannus comes de Dilingen; * ок. 1180; † 11 декември 1258) е последният граф на Дилинген.
Хартман IV фон Дилинген | |
граф на Дилинген | |
Лични данни | |
---|---|
Роден | 1204 г.
|
Починал | 11 декември 1258 г.
|
Семейство | |
Баща | Адалберт III фон Дилинген |
Майка | Хейлика II фон Вителсбах |
Брак | Вилибирг фон Труендинген |
Потомци | Фридрих, Лудвиг, Адалберт IV, Хартман V, Удилхилд, Вилибирг, Агнес |
Той е син на Адалберт III фон Дилинген († 1214) и съпругата му Хейлика II фон Вителсбах († сл. 1180), дъщеря на херцог Ото I от Бавария.
Хартман IV е споменат с титлата маркграф на Дилинген (marchio de Dilingen) в документ от 1214 г. на император Фридрих Барбароса. Хартман е в свитата на Фридрих II, когато той се намира през късната есен 1235 г. в Аугсбург. Хартман IV придружава роднината си Конрад IV в наказателния му поход против Фридрих II Бабенберг.
Хартман IV се ползва с права, разширява селището около замъка в Дилинген. Той окрепява селището, има съд, издава мита и прави пазари. Освен това той сече монети в Улм, където има същите права.
През 1241 г. той основава манастир на францисканките в Дилинген и манастир на доминиканките. Още преди 1239 г. той основава манастира на доминиканките „Мария Мединген“ в Мьодинген. За основаването на цистерцински манастир Хартман IV продава на благородника Хайнрих фон Раперсвил едно имение във Ветинген. Капелата „Мария“ във Ветинген става гробно место на един от синовете му и на други от рода му. Той прави големи дарения и на манастирите Кайсхайм, Нересхайм и на други манастири. През 1237 г. заедно със син му Хартман V основават болница в Дилинген, на която през май 1257 г. даряват част от собственостите си.
След свалянето на императора през 1245 г. от папа Инокентий IV той заедно с граф Улрих I фон Вюртемберг отива 1246 г. на страната на гегенкраля Хайнрих Распе IV. Това води до военни конфликти с Конрад IV, който през 1246, 1247 и 1249 г. нахлува в графство Дилинген и изгаря Нересхайм.
Той има най-малко осем деца, но със смъртта му измира рода на графовете на Дилинген.
Фамилия
редактиранеХартман IV фон Дилинген се жени за Вилибирг фон Труендинген († 1246), дъщеря на граф Фридрих IV фон Труендинген († 1253) и Агнес фон Ортенбург († 1246/1256). Те имат децата:[1][2][3]
- Фридрих († сл. 1227, погребан във Ветинген)
- Лудвиг († 3 юни 1251, погребан 4 август 1251)
- Адалберт IV († 31 март 1257), последният граф на Дилинген, бездетен
- Хартман V († 4 юли 1286), епископ на Аугсбург (1248 – 1286)
- Удилхилд († сл. 12 май 1289 като монахиня в Щетен), омъжена пр. 13 януари 1258 г. за граф Фридрих V фон Цолерн († 1289)
- Вилибирг/Вилебург (* ок. 1226; † 1268), наследничка 1258 г., омъжена за граф Улрих II фон Хелфеншайн-Зигмаринген († сл. 1294)
- Агнес († сл. 1258), омъжена пр. 13 януари 1258 г. за Дегенхард фон Гунделфинген-Хеленщайн († сл. 1293)
- дъщеря, омъжена за пфалцграф Хуго IV фон Тюбинген († ок. 1267)
Литература
редактиране- Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. C. H. Beck, München 2007, S. 141 – 142, ISBN 978-3-406-54986-1
- Landkreis und Stadt Dillingen ehedem und heute. Landratsamt Dillingen an der Donau, Dillingen an der Donau 1967.
- Der Landkreis Dillingen a. d. Donau in Geschichte und Gegenwart. Hgg. vom Landkreis Dillingen a. d. Donau, Dillingen an der Donau 2005
- Friedrich Zoepfl: Dillingen. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 720
- Adolf Layer: Die Grafen von Dillingen. In: Jahrbuch des Historischen Vereins Dillingen an der Donau Bd. 75, Dillingen 1973.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 32.
Източници
редактиране- ↑ Hartmann IV von Dillingen, fmg.ac
- ↑ Hartmann IV, Graf von Dillingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Hartmann IV. Graf v. Dillingen, ww-person.com