Шарл Орлеански-Ангулем

Шарл Ангулем
	Шарл Ангулем
граф на Ангулем
Управление	30 април 1467 – 1 януари 1496
Наследил	Жан Орлеански-Ангулем
Наследник	Франсоа I
Лични данни
Роден	1459 г.
Починал	1 януари 1496 г. (37 г.) Шатоньоф ан Ангомоа
Погребан в	Катедрала „Св. Петър“ в Ангулем
Семейство
Династия	Валоа-Ангулем
Баща	Жан II Ангулем
Майка	Маргарита дьо Роан
Брак	Луиза Савойска
Потомци	Франсоа I; Маргарита; Жана; Мадалена
Герб
	Шарл Ангулем в Общомедия

Шарл Орлеански-Ангулем (на френски: Charles d’Orléans; * 1459, † 1 януари 1496, Шатоньоф ан Ангомоа, Кралство Франция) е граф на Ангулем от 1467 г., баща на френския крал Франсоа I.

Произход редактиране

Той е втори син на Жан II Орлеански-Ангулем (* 26 юни 1399 или 1400, † 30 април 1467), граф на Ангулем, и на съпругата му Маргарита дьо Роан († 1496).

Биография редактиране

През 1467 г. умира баща му Жан II Ангулем и 8-годишният Шарл наследява Графство Ангулем. Регенти по време на малолетието му са майка му Маргарита от рода Роан и Жан I дьо Ларошфуко.

През 1488 г. регентката на Франция Ан дьо Божьо урежда брак на Шарл с Луиза Савойска. Бракът е сключен на 16 февруари в Париж и от него се раждат син и дъщеря.

Основно местопребиваване за Шарл е Коняк. Именно там се ражда Франсоа I.

Карл неочаквано умира на 1 януари 1496 г. в Шатоньоф ан Ангомоа. Тленните му останки са погребани в катедралния храм „Св. Петър“ в Ангулем до тези на родителите му. Неговите останки, както и тези на баща му, открити през 2011 г., са повторно погребани на 15 февруари 2015 г. по време на церемония, председателствана от епископ Клод Дажан в същата катедрала.

Неговите владения наследява малолетният му син Франсоа под регентството на майка си.

Брак и потомство редактиране

Луиза Савойска и Шарл играят шах

∞ 16 февруари 1488 в Париж за Луиза Савойска (* 11 септември 1476 в замъка на Пон д'Ен, † 25 септември 1531 в замъка на Гре сюр Лоан), дъщеря на савойския херцог Филип II Безземенни и Маргарита дьо Бурбон. Раждат се син и дъщеря:

Франсоа I (* 12 септември 1494, † 31 март 1547), граф на Ангулем от 1496, крал на Франция от 1515 г.
Маргарита Ангулемска (* 11 април 1492, † 21 декември 1549), херцогиня дьо Бери от 1517 г. ∞ 1. 2 декември 1509 за Шарл IV (* 2 септември 1489, † 11 април 1525 година), херцог на Алансон; 2. 24 януари 1527 за Анри II Наварски (* 18 април 1503, † 25 май 1555), крал на Навара.

Има няколко извънбрачни деца.

От Антоанета дьо Полиняк има две дъщери:

Жана (* пр. 1498, † 1538), графиня на Бар сюр Сен, легитимирана от Луи XII под името Жана Ангулемска; ∞ за Жан дьо Лонгви, господар на Живри и на Мирабо.
Мадалена Орлеанска (* 1476, † 26 октомври 1543), игуменка на абатството „Сент Осон д'Ангулем“.

От Жана льо Конт има една дъщеря:

Суверена († 1551), легитимирана с писма от май 1521 г., ∞ 1512 за Мишел Гаяр дьо Лонжюмо, господар на Шани, кралски пекар.

Източници редактиране

Charles Cawley, Medieval Lands, France, Capetian KingsDucs d'Orleans, kings of France 1515—1589 (англ.).
Foundation for Medieval Genealogy.
Chronologie historique des Comtes d’Angoulême.
Claude-Bernard Petitot (Ed.):Collection complète des mémoires relatifs à l’histoire de France. Band 16., S. 385—408 (online).
Ernest Quentin-Bauchart: Les femmes bibliophiles de France (XVIe, XVIIe, & XVIIIe siècles). Band 1. Damascène Morgand, Paris 1886, S. 11-23 (PDF; 15 MB).
Edith Helen Sichel: Women and Men of the French Renaissance. Archibald Constable & Co., Westminster 1903, S. 77-95 (PDF; 10,5 MB)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Карл Ангулемский“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.