Спиридон Мирчев

Спиридон Мойсов Мирчев (Мойсомирчев) е български просветен деец от Македония.[1]

Спиридон Мирчев
български учител
Роден
Починал
1953 г. (87 г.)
Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892-1893 година. Антон Попстоилов, Йордан Янчулев, Спиридон Мирчев, Козма Георгиев, доктор Йордан Бомболов, Пере Тошев, Даме Груев, Георги Трайчев и Никола Смичков. Втори ред: Юрдан Попконстантинов, Недялко Дамянов, Илия Хаджитошев, Илия Иванов, Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров.

БиографияРедактиране

Спиридон Мирчев е роден през 1865 година в големия македонски град Прилеп. От 1884 до 1887 година учи в Прилеп и София.[1] Става учител и от 1887 до 1894 година преподава математика в Прилепското българско училище и е секретар на Прилепската българска община.[1] В 1894 - 1895 година преподава в Крушево.[1] в 1896 година е секретар на Охридската българска митрополия. От 1897 до 1913 година е секретар на Пелагонийската митрополия.[1] Едновременно с това е екзархийски училищен инспектор в Охридско и Битолско. Преподава и в българската гимназия в Битоля.[2][3][1]

След Междусъюзническата война в 1913 година Мирчев отказва да подпише декларация, че не е българин, а сърбин и на 26 юли 1913 година е екстерниран в България със семейството си.[4] Установяват се в София. Със Стефка Мирчева Спиридон Мирчев има трима сина - журналиста и икономист Боян Мирчев, писателя Петър Мирчев и езиковеда Кирил Мирчев.

БележкиРедактиране