Битолска българска класическа гимназия

гимназия в Битоля

Битолската българска класическа гимназия е създадена със съдействието на Солунската българска мъжка гимназия, като през учебната 1899 – 1900 година класическият отдел на Солунската гимназия се премества в Битоля.

Битолска българска класическа гимназия
Bitolya Bulgarian High School Seal, 1896.jpg
Информация
СедалищеБитоляОсманска империя
Основаване1899
ОснователБългарска екзархия
Закриване1913
Видгимназия
Директорпръв Антон Попстоилов
Ученици200 към 1909 година
Битолска българска класическа гимназия в Общомедия
Учители в Битолската българска гимназия. Наум Темчев – директор, Тойкова, Никола Гърков, Ладева и други. Преди 1900 г.
Учители в гимназията в 1900 г. Третият прав от ляво надясно е Наум Темчев. Последният седнал от ляво надясно е Емануил Лепчев. Фото Анастас Лозанчев
Пансионът към училището

ДейностРедактиране

Пръв директор на училището е Антон Попстоилов. През 1899 година, след скандал с него, Христо Матов напуска гимназията.

На 11 май 1899 година, на тържеството за Св. св. Кирил и Методий учителят Иван Цоков остро критикува битолския владика Григорий Пелагонийски. Екзархията уволнява учителя, но в гимназията избухва бунт и част учениците, подкрепяни от учители, застават на страната на Цоков. Вследствие, гимназията е временно затворена, провинилите се учители са уволнени, а учениците организатори на бунта – изключени.[1]

През 1900 година на сградата на училището се прави основен ремонт.

В гимназията се развива активна революционна дейност. Даме Груев съвместява учителството и воденето на тайни революционни кръжоци, в които участват самите ученици.[3] Издава се ръкописният революционен вестник „Жална Македония“.[4] През 1899 – 1900 година в училището преподават още Михаил Герджиков (под името и с дипломата на Тодор Луканов), Петър Мартулков и Васил Пасков.[5][6] Пере Тошев и Гьорче Петров, по време на учителстването си, подпомагат местния революционен комитет на ВМОРО и издават вестник „На оръжие“. Още учители там са Йордан Бомболов и Мехмед ефенди.[7]

През есента на 1902 година в гимназията учител по български език и литература е Кръсте Мисирков. Други учители са: Атанас Яранов – историк, Панче Хаджиздравев – математик, Емануил Ляпчев, учител по турски език, и Парашкев Цветков – по музика.[8]

Гимназията разполага и с пансион, който се намира в района на Куртдере (Вълчата суха река). Владислав Миладинов-Алексиев описва живота в пансиона като „суров, войнишки, но в същото време задушевен, български“. В пансиона освен ученици живеят и част от учителите.[9]

През учебната 1909 година броят на завършилите ученици в Битолската класическа гимназия е 194, като само 16 души са отпаднали по различни причини.[10]

В Битоля работи и Битолската българска девическа гимназия, на която за кратко директор е Евтим Спространов, като и двете са затворени през 1913 година.

Преподаватели и възпитанициРедактиране

 
Учители и ученици от IV клас на Българската мъжка класна гимназия, 1900 – 1901 г.

Преподаватели в Битолската българска класическа гимназияРедактиране

Това са:

 
Писмо от Битолската българска гимназия до Екзарх Йосиф I.
 
Печат с подпис на управителя Лазар Цунев

Възпитаници на Битолската българска класическа гимназияРедактиране

Сред по-известните възпитаници са:

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 6.
  2. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова, съставители, Михаил Γерджиков и подвигът на тракийци 1903 г., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ и Главно Управление на Архивите, София, 2002, Документи и материали № 2
  3. Баждаров, Георги, „Моите спомени“, София – 1929 г.
  4. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 134.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 110.
  6. „106 години от Илинденско-Преображенското въстание – Анархистът Михаил Герджиков“, в. „Свободна мисъл“, август 2009 г.
  7. Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, 2005, стр.7
  8. Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“
  9. Миладинов-Алексиен, Владислав. Българска земя. Път и легенда, София, Македонски научен институт, 1943, с. 208 – 209.
  10. Галчев, Илия, „Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането“, УИ „Св. Климент Охридски“, 2005 г.