Битолска българска класическа гимназия
Битолската българска класическа гимназия е създадена със съдействието на Солунската българска мъжка гимназия, като през учебната 1899 – 1900 година класическият отдел на Солунската гимназия се премества в Битоля.
Битолска българска класическа гимназия | |
Информация | |
---|---|
Седалище | Битоля, Османска империя |
Основаване | 1899 |
Основател | Българска екзархия |
Закриване | 1913 |
Вид | гимназия |
Директор | пръв Антон Попстоилов |
Ученици | 200 към 1909 година |
Битолска българска класическа гимназия в Общомедия |
Дейност
редактиранеПръв директор на училището е Антон Попстоилов. През 1899 година, след скандал с него, Христо Матов напуска гимназията.
На 11 май 1899 година, на тържеството за Св. св. Кирил и Методий учителят Иван Цоков остро критикува битолския владика Григорий Пелагонийски. Екзархията уволнява учителя, но в гимназията избухва бунт и част учениците, подкрепяни от учители, застават на страната на Цоков. Вследствие, гимназията е временно затворена, провинилите се учители са уволнени, а учениците организатори на бунта – изключени.[1]
През 1900 година на сградата на училището се прави основен ремонт.
Списък на учениците от последния клас за учебната 1899/1900 г.[2] | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Родно място | Номер | Име | Родно място |
1 | Георги Баждаров | Горно Броди | 13 | Христо Силянов | Цариград |
2 | Иван Бинев | Воден | 14 | Александър Станоев | Неготино |
3 | Михаил Грашев | Прилеп | 15 | Филип Стефанов | Загоричани |
4 | Георги Грашев | Прилеп | 16 | Христо Сенокосинов | Прилеп |
5 | Георги Диметров | Стояково | 17 | Георги Тодоров | Стенче |
6 | Георги Динев | Забърдени | 18 | Никола Хаджиташев | Дойран |
7 | Пандо Кляшев | Смърдеш | 19 | Стою Хаджиев | Голешево |
8 | Георги Константинов | Желин | 20 | Георги Христов | Шкрапари |
9 | Костадин Лещаров | Охрид | 21 | Тале Христов | Прилеп |
10 | Търпен Марков | Вишени | 22 | Христо Цветинов | Охрид |
11 | Никола Медичков | Пътеле | 23 | Михаил Чукалов | Ресен |
12 | Манол Розов | Бобища |
В гимназията се развива активна революционна дейност. Даме Груев съвместява учителството и воденето на тайни революционни кръжоци, в които участват самите ученици.[3] Издава се ръкописният революционен вестник „Жална Македония“.[4] През 1899 – 1900 година в училището преподават още Михаил Герджиков (под името и с дипломата на Тодор Луканов), Петър Мартулков и Васил Пасков.[5][6] Пере Тошев и Гьорче Петров, по време на учителстването си, подпомагат местния революционен комитет на ВМОРО и издават вестник „На оръжие“. Още учители там са Йордан Бомболов и Мехмед ефенди.[7]
През есента на 1902 година в гимназията учител по български език и литература е Кръсте Мисирков. Други учители са: Атанас Яранов – историк, Панче Хаджиздравев – математик, Емануил Ляпчев, учител по турски език, и Парашкев Цветков – по музика.[8]
Гимназията разполага и с пансион, който се намира в района на Куртдере (Вълчата суха река). Владислав Миладинов-Алексиев описва живота в пансиона като „суров, войнишки, но в същото време задушевен, български“. В пансиона освен ученици живеят и част от учителите.[9]
През учебната 1909 година броят на завършилите ученици в Битолската класическа гимназия е 194, като само 16 души са отпаднали по различни причини.[10]
В Битоля работи и Битолската българска девическа гимназия, на която за кратко директор е Евтим Спространов, като и двете са затворени през 1913 година.
Преподаватели и възпитаници
редактиранеПреподаватели в Битолската българска класическа гимназия
редактиранеТова са:
- Александър Димитраков
- Антон Кецкаров – настойник
- Антон Попстоилов (1899) – директор
- Димитър Стефанов (1900 – 1901) – директор
- Атанас Яранов
- Васил Пасков
- Ангел Воденичаров
- Гьорче Петров
- Даме Груев
- Емануил Ляпчев
- Йордан Бомболов
- Кирил Тъпков
- Константин Вълканов
- Кръсте Мисирков
- Кръстю Капиданчев
- Мехмед ефенди
- Милан Матов
- Михаил Герджиков
- Никола Гърков (1905 – 1906)
- Никола Янишлиев
- Панче Хаджиздравев
- Парашкев Цветков
- Пере Тошев
- Петър Мартулков
- Петър Станков
- Христо Вълканов (1905)
- Христо Матов
- Юлиан Шумлянски
- Коста Георгиев – преподавадаветел по математика и физика
Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия
редактиранеСред по-известните възпитаници са:
- Александър Евтимов, революционер
- Александър Климов, военен и революционер
- Ангел Куртелов, военен и революционер
- Андрей Казепов, революционер
- Арсени Йовков, революционер и публицист
- Асен Татарчев, революционер и лекар
- Атанас Лютвиев, революционер
- Божин Талев, революционер
- Владимир Карамфилов, революционер
- Георги Баждаров, революционер
- Георги Попхристов, революционер
- Георги Тодоров, революционер
- Георги Попхристов, революционер и общественик
- Георги Сугарев, революционер
- Дичо Андонов, революционер
- Владислав Алексиев, юрист
- Димитър Несторов, лекар и опълченец
- Иван Далкалъчев, революционер
- Илия Балтов, революционер
- Илия Талев, революционер
- Илия Димушев, революционер
- Йордан Бадев, критик и публицист
- Кузман Стефов, революционер
- Лазар Москов, революционер
- Лазар Поптрайков, революционер
- Манол Розов, революционер
- Никола Карев, революционер
- Никола Киров, просветен деец
- Никола Хаджиташев, революционер
- Панде Суджов, революционер
- Пандо Кляшев, революционер
- Софрони Стършенов, лесовъд
- Тале Христов, революционер
- Тодор Златков, революционер
- Търпен Марков, революционер
- Христо Силянов, революционер
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 6.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова, съставители, Михаил Γерджиков и подвигът на тракийци 1903 г., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ и Главно Управление на Архивите, София, 2002, Документи и материали № 2
- ↑ Баждаров, Георги, „Моите спомени“, София – 1929 г.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 134.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 110.
- ↑ „106 години от Илинденско-Преображенското въстание – Анархистът Михаил Герджиков“, в. „Свободна мисъл“, август 2009 г.
- ↑ Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, 2005, стр.7
- ↑ Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“
- ↑ Миладинов-Алексиен, Владислав. Българска земя. Път и легенда, София, Македонски научен институт, 1943, с. 208 – 209.
- ↑ Галчев, Илия, „Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането“, УИ „Св. Климент Охридски“, 2005 г.