Станимашки надпис
Станимашкият надпис на цар Иван Асен II е старобългарски епиграфски паметник, издълбан върху югозападния мраморен склон на Асеновата крепост край Станимака през 1899 година като копие на надпис от 1231 г. Разположен е в осем реда. Оригиналният надпис за първи път е копиран и публикуван от френския пътешественик Пол Люкас, посетил Станимака през 1706 година. През 1864 година той се появява на страниците на вестник „Гайда“, а по-късно е обнародван във вестник „Македония“. През 1881 е публикуван и в пловдивския вестник „Марица“. Надписът е заличен през 1883 година по нареждане на станимашкия кмет гъркоманин Атанас Епитропу в опит за унищожаване на следите от културата на Втората българска държава в този край.[1]
Станимашки надпис на цар Иван Асен II | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | ![]() |
Асеновград | |
Археология | |
Вид | строителен надпис |
Период | XIII век |
Епоха | Средновековие |
Надписът е изсечен отново върху същата скала през 1899 г. под ръководството на Васил Златарски според оригиналните му преписи.[2] Той има следния текст (транслитериран с граждански шрифт):[3]
„ | В(Ъ) ЛѢ(TO) S Ѱ Л Ѳ ЕН(ДИ)К(TA) Д Б(OГ)Ѡ(МЪ) ВЪЗДВИЖЕНЫ ЦР(Ь) АСѢНЬ БЛЪГАРОМЪ И ГРЪКОМЪ ТАЖЕ И ПРОЧИМЪ СТРАНАМЪ ПОСТАВИ АЛЕКСѢ СЕВАСТА И SИЗДА СЕИ ГРАДЪ | “ |
На съвременен български език:
„ | В година 6737 от сътворението на света (1231 г.), индиктион 4-ти от Бога въздигнатият цар Асен [цар] на българите и гърците, също и на други страни, постави Алекси [за] севаст и изгради тази крепост | “ |
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Хайтов, Николай. Асеновград в миналото. Исторически очерк. Пловдив, 1983, стр. 66-67.
- ↑ На колко години всъщност е Асеновград - Десант
- ↑ Гергов, Георги. За венценосните ктитори на Бачковския манастир // Старобългарска литература 35-36. 2006. с. 188-210.