Доспей
Доспѐй е село в Западна България, община Самоков, Софийска област.
| Доспей | |
 Църквата „Свети Петър и Павел“ | |
  Доспей  Доспей | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 604 души[1] (15 март 2024 г.) 19 души/km² |
| Землище | 31,896 km² |
| Надм. височина | 969 m |
| Пощ. код | 2012 |
| Тел. код | 0722 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 23039 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Самоков Ангел Джоргов (ГЕРБ; 2023) |
| Доспей в Общомедия | |
Отстои на около 3 – 4 км югозападно от град Самоков.
География
редактиранеРазположение
редактиранеСелото е разположено в подножието на Шишманов рид от северния дял на Рила (Лакатишка Рила).
Надморската височина при църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в селото е около 990 м.
Водни течения
редактиранеПрез Доспей протича водещата началото си от многобройните извори северно от местността Букова усойка и връх Вировете малка река Пърчов дол (наричана и Доспейска река), десен приток на река Палакария, в която се влива при село Райово [2].
Население
редактиранеЧислеността на населението на село Доспей по данните от преброяванията[3] от 1934 г. насам се променя както следва:[4]
- 1934 г. – 1124 жители
- 1946 г. – 1265 жители
- 1956 г. – 1268 жители
- 1965 г. – 1115 жители
- 1975 г. – 1226 жители
- 1985 г. – 1138 жители
- 1992 г. – 863 жители
- 2001 г. – 758 жители
- 2011 г. – 613 жители
- 2021 г. – 579 жители
- 2023 г.[5] – 586 жители
История
редактиранеДанните за историята на село Доспей изхождат предимно от предания [6].
Давност
редактиранеСело Доспей е едно от най-старите селища в Самоковско. Още след Освобождението стари хора са разказвали, а местният учител и краевед[7] Христо Марков е записал и публикувал, че селото е с хиляда години по-старо от Самоков. През 1936 г. Христо Марков публикува „Принос към историята на село Доспей“, където разказва случай, че в началото на 19 век при копаенето основите на къща майсторите изкопали гърнета, помислили, че в тях има скрито имане[8] и ги счупили. Оказало се, че в тях имало пепел – гърнетата били урни, характерни за погребалните обичаи на древните траки.
Археологическите разкопки в околностите на Доспей разкриват останки от антично и късноантично селище, както и на средновековни строежи. Местността е известна като Шишманово кале и има съществено място в историята на град Самоков.
Името
редактиранеЗа произхода на името на село Доспей няма единно становище – той е предмет на предположения и спорове.
Според преданието, някога селото се казвало Влайчево. Влайчо (владетелят) имал и самоко̀в. Неговият самоко̀в дал основата на град Са̀моков. Легендата разказва, че името „Влайчево“ е сменено с „Доспей“, защото Досьо, един от тримата братя – Досьо, Продан и Мальо, се потурчил и станал бей (пей). Продан бил убит, а Мальо загинал в битка, в защита на Рилския манастир и в негова памет днес един от рилските върхове носи името му – Мальовица.
Ако се приеме за достоверна легендата в частта за името на селото, то би трябвало да си остане Дозбей – според фонетичните особености на говора.
Христо Марков приема, че името идва от съществителното „доспехи“, но има и по-приемливо допускане, че името идва от старобългарския глагол „доспети“ – доспеион, доспеиши, със значение успѐ, достигна, стигна, смогна. Ако селото носеше името от Досьо, станал „бей“, едва ли самите турци щяха да предпочитат да го записват като село Доспи[9]
Учителят Христо Семерджиев нарича в книгата си „Самоков и околността му“, издадена в София през 1913 г., Шишмановото кале „крепостта Доспат“, откъдето идва и друго предположение – че името на селото е дошло от названието „Доспат“.
Има и вероятност характерното име на селото да произлиза от гръцкото „деспот“ или от „деспойна“ („деспинида“, т. е. „девственица“) – прозвище на Света Богородица (сравни женския метох в близкия Самоков, който носи същото име).
Поминък
редактиранеВ миналото
Ето как описва част от миналото на село Доспей в книгата си „Искровете“[10] големият познавач на Рила, писателят Асен Христофоров:
| „ | „Стадата на доспейци пасли по тревистите баири над селото, по цяла Лакатишка Рила и оттатък, в пустата долина на Черни Искър, гдето не прониквали студените северни ветрове. Долината била гориста. Но имало и празни, затревени места по-нагоре по реката, гдето сивеели камъните от срутени къщи на забравено поселище. Доспейци обсебили тези поляни. Стадата им били многобройни и лете плъпвали по високите насрещни скатове, минавали и отвъд билото, към голямата седловина на юг от него. Там се срещали с манастирските говеда. Селските пастири и манастирските говедари решили тази седловина да разделя пашата на едните и на другите. А тя била Кобилино бранище!" | “ |
На югозапад от Доспей, по височините около река Лакатица, е имало доспейски егреци[11]. Обитателите им са се заселвали на едно място, вдясно от река Черни Искър, при вливането в него на реките Лакатица отляво и Грековица – отдясно, и с времето от преселници от Доспей се създало там село Доспей махала. То е просъществувало самостоятелно до 1965 г., когато е било закрито и присъединено към село Говедарци с Указ 881 на Президиума на Народното събрание от 25 ноември 1965 г. (Обн., ДВ, бр. 94 от 30 ноември 1965 г.)[12].
В далечното минало освен с животновъдство (предимно овцевъдство) и земеделие – споменава се и пчеларство, една част от населението се е занимавала с добив на желязна руда и с преработката ѝ в маданите. И днес цялото поле от Доспей до Самоков носи името „Рудеж“ („Рудежо“).
Кираджийството[13] също е било развито.
Село Доспей има съществен дял в земеделската дейност – с която Самоков и околните му села са широко известни в страната – производството на картофи. В средата и към края на 20 век изразът „самоковско Бѝнте"[14] е бил нещо като визитна картичка на тази част от територията.
Настояще
Развива се дърводобив, преработка на дървесина и търговия с дървен материал.
Обществени институции
редактиранеСело Доспей към 2022 г. е център на кметство Доспей.[15][16]
В село Доспей към 2022 г. има:
- Черква „Свети апостоли Петър и Павел“ - храмът е построен през 1928. Храмът е ремонтиран през 1998 година и през 2019 година[17].
- Читалище „Отец Паисий“ – действащо, регистрирано под номер 2218 в Министерство на културата на България; при него има певческа група за автентичен фолклор, танцова група за народни танци, както и библиотека с 13000 тома.[18][19][20]
- пощенска станция.[21]
Природни забележителности
редактиранеНа юг-югозапад от селото се намира защитената местност „Букова усойна“ – вековна букова гора с площ 16,2 ha.[22]
Редовни събития
редактиранеНа Петровден се събира цялото село за традиционния събор. Раздава се курбан – обикновено в двора на църквата „Св. св. Петър и Павел“, разпъват се търговски сергии, организират се концертни изпълнения и други. [23]
Личности
редактиране- Родени в Доспей
- Христо Димитров (ок. 1750 – 1819), български иконописец, основоположник на Самоковската художествена школа.
Други
редактиране- Снимки от село Доспей
-
Кметството и читалище „Отец Паисий“ -
Паметната плоча на иконописеца Христо Димитров -
Паметна плоча на падналите през войните 1912 – 1913 -
Паметна плоча на падналите през войните 1915 – 1918 и 1944 – 1945
Бележки и източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Притоците на река Палакария
- ↑ Преброяване на населението
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Доспей, общ. Самоков, обл. София Справка към 29.11.2024.
- ↑ По данни в служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.
- ↑ Тук са ползвани данните от книгата на Иван Ненов „Самоковският препис на „История славянобългарска“ в главата, озаглавена „Още за миналото на с. Доспей“.
- ↑ Краевед – човек, изучаващ географските, историческите, културните, природните, обществените, икономическите и други неизвестни дотогава фактори за интересуваща го част от територията на страната.
- ↑ Имане – пари, злато, ценности, заровени в земята; съкровище.
- ↑ Село Доспи, от императорските хасове, спадащо към Беркофче (Берковица). Днешният град Берковица също е бил център на каза в Софийския санджак, но очевидно писарят е допуснал грешка за местоположението. Тълкуванието е на Иван Ненов в книгата му.
- ↑ Под името „Искровете“ е познат районът на селата Говедарци, Маджаре, Мала църква и Бели Искър в община Самоков в подножието на Рила планина.
- ↑ Егрек – лятна кошара за добитък, обикновено за овце.
- ↑ Справка в Националния регистър на населените места за село Доспей махала.
- ↑ Кираджийство – занятие или поминък на лице, което в миналото срещу заплащане превозвало със собствена кола или кон стоки или пътници; превозвач.
- ↑ “Бѝнте" е холандски сорт картофи, внедрен в Самоковско.
- ↑ Справка за събитията за кметство Доспей // Архивиран от оригинала на 2022-02-18. Посетен на 2022-02-18.
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област София, кметство Доспей
- ↑ Манова, Анна. Църквата „Св. Св. Петър и Павел” в Доспей придоби нов облик // Самоков 365. 2019-07-22. Посетен на 2024-12-26.
- ↑ Детайлна информация за читалище „Отец Паисий -1910“, село Доспей, община Самоков, област София
- ↑ Информационна карта за 2023 г., читалище „Отец Паисий – 1910“, село Доспей, община Самоков, област София
- ↑ Guide – Bulgaria.com; Читалище „Отец Паисий“
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област София, 2012 Доспей // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2022-02-18.
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. БУКОВА УСОЙНА (Код в регистъра: 22). Защитена местност. Област: София, Община: Самоков, Населено място: с. Доспей. Справка към 01.12.2024.
- ↑ Съборът в Доспей
