Уикипедия

Станислав Шумков

Станислав Иванов Шумков (на английски: Stanislav John Shoomkoff) е български общественик, учен, журналист и писател от Македония, деец на българската емиграция в Северна Америка.[1][2]

Станислав Шумков
български общественик
Шумков като абсолвент
Шумков като абсолвент
Роден
1867 г.
Починал
1919 г. (52 г.)
Учил вПенсилвански университет
Семейство
БащаИван Шумков
Братя/сестриСпас Шумков
Станислав Шумков в Общомедия

Биография редактиране

Станислав Шумков е роден в 1867 година[3] в град Солун,[4] тогава в Османската империя. Негов баща е видният български революционер и писател Иван Шумков, а брат на Станислав е Спас Шумков.[5] Емигрира в САЩ и завършва история и философия в Пенсилванския университет. Защитава докторска дисертация на тема „Българско възраждане“ и чете лекции в множество американски университети относно положението на българите в Македония.[6]

 
Титулната страница на книгата „Бъдещето на балканските държави“

„Бъдещето на балканските държави“, 1897[7] редактиране

В 1897 година Шумков издава в САЩ книгата си „Бъдещето на балканските държави“, с която се стреми да информира американското общество за ситуацията на Балканите.[8] В нея той отхвърля идеите на панславизма, тъй като „Не е възможно създаването на панславянски съюз дотогава, докато Русия не се откаже от сегашната си система на управление.“[9] Вместо това Шумков защитава необходимостта от бъдеща Балканска федерация: „Не е далеч денят, в който балканските държави ще трябва да създадат дългоочакваната конфедерация, ако не искат да отстъпят пред ненаситната алчност на някоя велика сила.“[10]

По македонския въпрос Шумков отхвърля идеята за автономия на Македония, тъй като според него „нито една от балканските държави няма да отстъпи от претенциите си спрямо тези спорни области, намиращи се под турска власт, докато те не се присъединят към съответните страни“.[11] Според него на България трябва да се дадат не само градовете с българско население като Битоля, Велес, Прилеп, но и принадлежащият към тях географски Солун.[11]

„ Исканията на България по отношение на Македония се основават на няколко съображения, най-важните от които са, че повечето хора, живеещи в Македония, наричат себе си българи, говорят на български език, обичат много българската литература и пеят български песни, облечени са в български дрехи, поддържат български училища и признават българската църква, въпреки сраданията и преследванията от страна на гърците и турците, и накрая, защото те искрено вярват и работят заедно с всички[12] българи за осъществяването на най-великия си национален идеал, намерил висш израз в договора на Сан-Стефано, а именно създаване на велика, свободна и обединена България.[13] “


В 1899 година Шумков е представител на първото регистрирано емигрантско българско дружество „Васил Левски“ на Шестия македонски конгрес от 1 до 5 май. Конгресът упълномощава Шумков да представлява Върховния комитет в Америка.[14] По-късно Шумков се оттегля от дейността на Върховния комитет, поради личен конфликт с Константин Стефанов, когото намира за гъркофил.[15] По-късно Шумков пише в своя вестник „Македония“ (1907 – 1910): „Не се изискваше голяма прозорливост, за да се забележи, че Върховният комитет нямаше привърженици в Америка.“[16]

В 1901 година Шумков се установява в България и става търговски представител на вършачки във Варна. Там се жени за дъщерята на емигранти от Одеса Амалия Розенберг, с която по-късно заминават отново за Америка.[3] През април 1901 година е делегат от Варненското македоно-одринско дружество на Осмия македоно-одрински конгрес.[17]

В САЩ Станислав Шумков започва да редактира вестник „Македония“ (1907 – 1910) в Гранит Сити.[18] Издава специален информационен вестник на английски език „Маседониън Хералд“.[19] Публикува множество качествени материали и поддържа поредицата „Българите в Америка и македонското дело“. Шумков се среща със серия американски политици, включително с американския президент Теодор Рузвелт и държавния му секретар Джон Хей,[8] и печата множество статии за положението на българите в Македония.[3]

 
Chakaloff, George M., M. D. and Stanislav J. Shoomkoff, Ph. D. The Macedonian Problem and its proper solution. Philadelphia, 1904.

„Македонският въпрос и неговото правилно решение“, 1904[20] редактиране

В 1904 година Шумков заедно с Георги Чакалов издава в САЩ книгата „Македонският въпрос и неговото правилно решение“.[21] В тази книга отново Шумков и Чакалов се стремят да привлекат американското внимание към македонския въпрос и положението на българите в Османската империя, изключително влошено след кървавото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание. Но за разлика от „Бъдещето на балканските държави“, в тази книга Шумков и Чакалов възприемат защитавания от ВМОРО и ВМОК принцип „Македония за македонците“.[22] За тях „македонци“ са всички етноси, населяващи географската област Македония:

„ От самото начало трябва да се има предвид, че няма такава националност „македонци“, ако смятаме да описваме националната принадлежност на хората с този термин. В тази провинция откриваме хора, които наричат себе си и са известни на другите като българи. Те са същият народ, говорят същия език и хранят същите идеали от гледна точка на националност, като техните сънародници в свободна България. След това, има голям брой гърци и гъркомани или елинизирани румънци и българи. И, ако не се броят турците и българите мохамедани, българите и гърците са[23] преобладаващи, освен ако не извадим от гръцката група цинцарите... Също така има примес от арнаути или албанци, които населяват северозападната част на страната, без да забравяме малкия брой испански евреи, особено в Солун.[24] “

Според Шумков и Чакалов, въпреки „доминацията на българския елемент“ в Македония, от практична гледна точка – за да се избегнат неодобрението на Европейския концерт и конфликт между балканските нации, които са пряко заинтересовани от решаване на македонския въпрос, както и да се избегне заплахата от европейски пожар – е добре да се приеме новият принцип „Македония за македонците“ вместо анексия от България.[25] Отлагането на окончателното решение на македонския въпрос, според авторите, крие риска от конфликт между Турция и България и в крайна сметка от общоевропейска война.[26] Според тях Македония може да бъде ядро на бъдеща балканска конфедерация.[27]

В 1909 година Шумков издава емигрантско списание „Нов свят“ в Гранит Сити.[8] След това се завръща в Османската империя и се занимава с публицистика. Кореспондент е на „Дейли Телеграф“ в Солун.[28] Около края на 1909 година Шумков заминава за Битоля.[21] Умира в 1919 година.[28]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Шумков, Станислав. Бъдещето на Балканските държави. Бургас, ИГ „Делфин Прес“ ЛТД, 1991, Послеслов от Калина Шумкова. с. 157.
  2. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 379.
  3. ↑ а б в Шумков, Станислав. Бъдещето на Балканските държави. Бургас, ИГ „Делфин Прес“ ЛТД, 1991, Послеслов от Калина Шумкова. с. 158.
  4. ↑ Harrisburg Telegraph from Harrisburg, Pennsylvania, Saturday, 23 юли 1904, Page 6 // Посетен на 17 януари 2015.
  5. ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  6. ↑ Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка : От началото ѝ през средата на XIX в. до 80-те години на XX век. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 142.
  7. ↑ Shoomkoff, Stanoslav J. The Future of the Balkan States. Philadelphia, Bradley Bros. Print, 1897.
  8. ↑ а б в Неизвестната история на една известна фамилия // Посетен на 16 януари 2015.
  9. ↑ Шумков, Станислав. Бъдещето на Балканските държави. Бургас, ИГ „Делфин Прес“ ЛТД, 1991. с. 140.
  10. ↑ Шумков, Станислав. Бъдещето на Балканските държави. Бургас, ИГ „Делфин Прес“ ЛТД, 1991. с. 155.
  11. ↑ а б Шумков, Станислав. Бъдещето на Балканските държави. Бургас, ИГ „Делфин Прес“ ЛТД, 1991. с. 145.
  12. ↑ Шумков, Станислав. Бъдещето на Балканските държави. Бургас, ИГ „Делфин Прес“ ЛТД, 1991. с. 120.
  13. ↑ Шумков, Станислав. Бъдещето на Балканските държави. Бургас, ИГ „Делфин Прес“ ЛТД, 1991. с. 121.
  14. ↑ Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка : поглед отвътре. Т. 1 : 1860-1944. Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, 2003. ISBN 954-9943-44-5. с. 182.
  15. ↑ Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка : поглед отвътре. Т. 1 : 1860-1944. Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, 2003. ISBN 954-9943-44-5. с. 183, 244.
  16. ↑ Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка : поглед отвътре. Т. 1 : 1860-1944. Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, 2003. ISBN 954-9943-44-5. с. 244.
  17. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260
  18. ↑ Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка : От началото ѝ през средата на XIX в. до 80-те години на XX век. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 117.
  19. ↑ Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка : От началото ѝ през средата на XIX в. до 80-те години на XX век. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 143.
  20. ↑ Chakaloff, George M., M. D. and Stanislav J. Shoomkoff, Ph. D. The Macedonian Problem and its proper solution. Philadelphia, 1904.
  21. ↑ а б Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка : От началото ѝ през средата на XIX в. до 80-те години на XX век. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 219.
  22. ↑ Chakaloff, George M., M. D. and Stanislav J. Shoomkoff, Ph. D. The Macedonian Problem and its Proper Solution. Philadelphia, 1904. с. 5. Посетен на 21 януари 2015.
  23. ↑ Chakaloff, George M., M. D. and Stanislav J. Shoomkoff, Ph. D. The Macedonian Problem and its Proper Solution. Philadelphia, 1904. с. 13. Посетен на 21 януари 2015.
  24. ↑ Chakaloff, George M., M. D. and Stanislav J. Shoomkoff, Ph. D. The Macedonian Problem and its Proper Solution. Philadelphia, 1904. с. 14. Посетен на 21 януари 2015.
  25. ↑ Chakaloff, George M., M. D. and Stanislav J. Shoomkoff, Ph. D. The Macedonian Problem and its Proper Solution. Philadelphia, 1904. с. 15 - 16, 38. Посетен на 21 януари 2015.
  26. ↑ Chakaloff, George M., M. D. and Stanislav J. Shoomkoff, Ph. D. The Macedonian Problem and its Proper Solution. Philadelphia, 1904. с. 96. Посетен на 21 януари 2015.
  27. ↑ Chakaloff, George M., M. D. and Stanislav J. Shoomkoff, Ph. D. The Macedonian Problem and its Proper Solution. Philadelphia, 1904. с. 99 - 103. Посетен на 21 януари 2015.
  28. ↑ а б Шумков, Станислав. Бъдещето на Балканските държави. Бургас, ИГ „Делфин Прес“ ЛТД, 1991, Послеслов от Калина Шумкова. с. 159.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Станислав_Шумков&oldid=12190919“.