Шести македонски конгрес
Шестият македонски конгрес на Македонската организация се провежда в град София от 1 до 5 май 1899 година. На конгреса се дискутира подготовката и избухването на въстание в Македония.[1][2]
Шести македонски конгрес | |
— конгрес — | |
Място | София, България |
---|---|
Дата | 1 - 5 май 1899 г. |
Делегати
редактиранеНа конгреса участват 42 делегати и 34 дружества.
На второто заседание на 2 май за председател на бюрото на конгреса е избран Пантелей Урумов, за подпредседател – Наум Тюфекчиев, а за секретари – Иван Йосифчев и Хр. Илиев.[9]
На третото заседание на 2 май Андрей Ляпчев заявява, че приемането на Капчев за делегат би дало санкция на фиаското, което той претърпява в европейската си обиколка, но искането му за касиране на Капчев е отхвърлено.[6]
Разисквания
редактиранеОтчетът на Върховния комитет е направен на третото заседание от председателя Александър Радев.
На четвъртото заседание на 3 май по време на дебатите по отчета Раздолов, Шахов, Божинов, Гологанов и Благоев се изказват негативно по дейността на Върховния комитет. Ризов, Капчев и Бузуков смятат, че Комитетът се е придържал към „Статутите“ и негативите в дейността са породени от обстоятелствата.[6]
На петото заседание на 4 май комитетът се занимава с раздора между Вътрешната организация и Българското тайно революционно братство, като обяснения дава Ризов, бивш търговски агент в Скопие. Конгресът решава да възложи на бъдещия комитет да посъветва тези организации час по-скоро да се слеят, с което ще се изпълни един свещен дълг, който се налага от интересите на самото дело. После Ризов прави дълго изказване, в което посочва, че трябва:
- да се изостави проблема с повдигането на църковно-училищното дело в Македония;
- да се въздейства на българското обществено мнение и на българското правителство и Русия;
- да се подготви населението в Македония за революция, като се чака избухването ѝ до изтичането на 1901 година, тъй като Русия няма да допусне по-ранно въстание, поради Световното изложение в Париж и довършването на Сибирските железници;
- съставът на бъдещия комитет да стане 6 души от МОО и 2 от Вътрешната, без което сливането на двете е невъзможно;
- в бъдещия комитет да има военно отделение, състоящо се от специалисти;[10]
- на предстоящата конференция в Хага да се изложат исканията на МОО или чрез въздействие на официалния български делегат или чрез изпращане на специален делегат на МОО;[11]
- бъдещият комитет на не пренебрегва помощта и съветите на хора, които могат да са полезни на делото, в случай, че обстоятелствата се усложнят.
Бузуков е съгласен с първата точка на Ризов, но смята, че Македония може да се освободи и сама и желае от бъдещия комитет пълно въоръжаване на населението в Македония и разчитане на собствени сили. Смята вестникът на комитета за ненужен и иска да се изхвърли точка „д“ от член 2 на „Статутите“ - изобщо прилагане мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата. Когато всичко е готово за революция комитетът трябва да свика конгреса, за да се изкаже и той.
Капчев не е съгласен, че Македония може да се освободи със собствени сили, без интервенция - трябва чрез революцията да се засегнат най-жизнените интереси на чуждите държави в Турция. Организацията трябва да има достатъчно средства и да не иска от България никакви официални стъпки, а да стои настрана, защото е скъпа на организацията. Също смята вестника за ненужен и е за изхвърляне на буква „д“ от „Статутите“.
Шахов смята за ненужно да се определя в момента бъдещата дейност на комитета и подкрепя изпращането на делегат на конференцията в Хага. Изказва се за сливане на МОО и ВМОРО и смята, че в комитета трябва да попаднат лица, които ще постигнат това сливане.[12]
Перелингов в изказването си показва доволство, че у всички има съзнание, че само с революция ще се постигне целта и смята, че въстанието трябва да стане, когато е съвършено подготвено. За членовете на Комитета смята, че МОО трябва да избере 6 души според „Статутите“, а двамата от Вътрешната организация трябва да си ги избере тя. Мисли, че няма нужда от изпращане на делегат в Хага, а може конференцията да се уведоми писмено.
Тюфекчиев обявява, че е дошъл представител на Арменския комитет в Швейцария „Трошак“.
Зографов също смята, че в Комитета трябва да влязат 6 души от МОО, а от вътрешните да присъстват колкото има нужда.[13]
На последното шесто заседание на 5 май се изказва Димитър Благоев, който заявява, че принципно организацията не стои на добра нога. Според него балканските държави се стремят към постепенно разделение на полуострова и смята, че революционната МОО трябва да прегърне принципите на нашите революционери Каравелов, Ботев, Левски и други с основа освобождението от игото под идеята за основаване на полуострова на една република - едни Балкански съединени щати. По практическата страна заявява, че тъй като въпросът е предрешен и връх взима революцията, досегашните „Статути“ трябва да паднат, дружествата не трябва да съществуват, а трябва да има само дейци, които изцяло ще работят за делото на революционни начала. Предлага всичко да се преорганизира.[14]
Изказва се и Ризов, който по принципните въпроси се противопоставя на Благоев, смята, че организацията трябва да се надява на Русия и да остане в България и в Македония и Одринско същата. Отново настоява за изпращане на делегат в Хага, който да покаже, че дейността на комитета е не само революционна, а и дипломатическа и възразява на Бузуков, че не трябва да се правят 3-4 въстания, а едно зряло и обмислено. Смята, че ако не се изберат в комитета и двамата делегати на Вътрешната организация, двете организации няма да могат да се слеят.[15]
Ляпчев поддържа Ризов, но предложението им да се приемат делегатите на ВМОРО за членове е отхвърлено. Конгресът приема да се изпрати делегат в Хага (предложение на Ляпчев, Сарафов, Бузуков, Зографов), а не меморандум (Перелингов, Якович) или неучастие (Гърличков, Гологанов). За делегат е избран Александър Радев с 24 гласа, срещу Ризов с 10 и 3 бели бюлетини.
Нов Върховен комитет | ||
---|---|---|
Име | Позиция | |
Борис Сарафов | председател | |
Тома Давидов | подпредседател | |
Владислав Ковачев | секретар | |
Георги Петров | касиер | |
Антон Бузуков | член съветник | |
д-р Спиридон Шопов | член съветник[16][17] |
Бележки
редактиране- ↑ Пандев, Константин. Национално-освободително движение в Македония и Тракия 1893-1093, София, 1979, стр. 217.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131-140.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 132.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 138.
- ↑ а б в г д Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 134.
- ↑ а б в г Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 135.
- ↑ Срещан в протоколите и като Драган Клисарски.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 133.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 136.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 136-137.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 137.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 138.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 138-139.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 139-140.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 140.
- ↑ Пандев, Константин. Национално-освободително движение в Македония и Тракия 1893-1093, София, 1979, стр.217, 219-220