Старомонголска писменост

Старомонголската писменост (на монголски: Монгол бичиг, ᠮᠣᠩᠭᠣᠯ
ᠪᠢᠴᠢᠭ᠌) е първата монголска писменост, създадена конкретно за монголския език. Тя е най-разпространената в Монголия до въвеждането на кирилицата в страната през 1946 г.

Старомонголска писменост
Информация
Тип	азбука
Езици	монголски език
Създател	Тататунга
Период на използване	ок. 1204 – 1941 (като основна писменост) от 1941 г. (като вторична писменост)
Производни писмености	манджурска писменост, вагиндра
Посока на писане	от горе надолу, от ляво надясно
ISO 15924	Mong
Уникод име	Mongolian
Уникод диапазон	U+1800 – U+18AF U+11660 – U+1167F
Старомонголска писменост в Общомедия

Традиционно се изписва по вертикални линии, от горе надолу, от ляво надясно. Произлиза от староуйгурската азбука и има отделни букви за гласни и съгласни. Най-старият оцелял паметник на старомонголската писменост е т.нар. Чингисов камък от 1224 г. Пригодена е и за други езици, като например ойратски и манджурски. Старомонголското писмо все още се използва в Монголия и Вътрешна Монголия. Операционните системи обаче въвеждат поддръжката на старомонголската писменост особено бавно, като повечето от тях все още не я поддържат напълно и не могат да я визуализират правилно.

Букви

Символ			Транслитерация
начален	среден	краен	латиница	кирилица
			a	А
			e	Э
			i, yi	И, Й, Ы, Ь
			o, u	О, У
			ö, ü	Ө, Ү
			n	Н
			ng	Н, НГ
			b	Б, В
			p	П
			q	Х
			ɣ	Г
			k	Х
			g	Г
			m	М
			l	Л
			s	С
			š	Ш
			t, d	Т, Д
			č	Ч, Ц
			ǰ	Ж, З
			y	*-Й, Е*, Ё*, Ю*, Я*
			r	Р
			v	В
			f	Ф
			ḳ	К
			(c)	(ц)
			(z)	(з)
			(h)	(г, х)