Отваря главното меню

Монголският език е алтайски език, говорен от около 5 700 000 души в Китай, Монголия. Официален език е на Република Монголия.

Монголски език
монгол хэл
/mɔŋɢɔ̆ɮ xeɮ/
Страна Монголия, Китай и др.
Регион Източна Азия
Брой говорещи 5 700 000
Писменост Монголска писменост
Систематизация по Ethnologue
-Монголски езици
.→Монголски
Официално положение
Официален в Флаг на Монголия Монголия
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 mn
ISO 639-2 mon
ISO 639-3 mon
Уикипедия Уикипедия на Монголски език
Монголски език в Общомедия

ИсторияРедактиране

 
Думата „монголски“, написана с монголска азбука

Историята на монголския език се дели на три основни периода.

  • Старомонголски език – (до 13 век)

Старомонголският език е близък до монголския праезик, от който произлизат всички монголски езици. В речниковия състав се наблюдават много заемки от тюркските езици и китайския език от периода на династията Тан. По това време се създава и монголската писменост въз основа на староуйгурската азбука.

  • Средномонголски език – (13 – 17 век)

Средномонголският език е запазен в китайска транскипция на монголски текстове и в двуезични речници. През 17 век монголците приемат тибетския будизъм и езикът им се обогатява с религиозни термини от санскрит и тибетски език. През този период се наблюдава развитието на различни монголски диалекти.

  • Съвременен монголски език – (от 17 век до днес)

От 17 век започва да се оформя книжовният монголски език. Разговорният монголски се различава значително от писмения.

ГраматикаРедактиране

  • Монголският език е аглутинативен език, в който основна роля играе именното склонение (7 падежа). Множествено число се употребява рядко, няма категория род.
  • Глаголната система е силно развита: 2 вида (свършен, несвършен), отрицателно спрежение, 3 наклонения (изявително с две времена (минало и сегашно-бъдеще), повелително, пожелателно), отглаголни съществителни и сложна система от причастия.

ПисменостРедактиране

След образуването на Монголската Народна Република (през 1924 г.) се преминава към кирилицата.

Дългите гласни са удвоени кратки гласни. Произнасят се с натъртване, а не с удължаване. Ако след буквата "н" има гласна, гласната не се произнася. Ако след буквата "н" има съгласна, тогава "н" се произнася като "нг".

Буква Название на монголски МФА Произношение на български Буква Название на монголски МФА Произношение на български
Аа а a а Пп пэ (), (pʰʲ) п
Бб бэ p,, b б Pp эр r, р
Вв вэ w, в Сс эс s с
Гг гэ ɡ,ɡʲ,ɢ´, k г Тт тэ ,tʰʲ т
Дд дэ t, д Уу у ʊ у
Ее е jε~jɜ, e е Үү ү u у (твърдо)
Ёё ё йо Фф фэ~фа~эф (f) ф
Жж жэ дж Хх хэ~ха x, х
Зз зэ ts дз Цц цэ tsʰ ц
Ии и i и Чч чэ tʃʰ ч
Йй хагас и i й Шш ша~эш ʃ ш
Кк ка (k), () к Щщ ща~эшчэ (stʃ) щч
Лл эл ɮ,ɮʲ л Ъ ъ хатуугийн тэмдэг "
Мм эм m, м Ыы эр үгийн ы i ъй
Нн эн n, н Ьь зөөлний тэмдэг ʲ '
Оо о ɔ о Ээ э e е
Өө ө o йо Юю ю , ju ю
Яя я ja, j я

Външни препраткиРедактиране