Статор е неподвижната част на система с подвижна част (ротор). Обикновено се намира в електрически генератори, електрически двигатели, сирени[1] и други. Енергията преминава през статора към или от ротора на системата. В електродвигател, статорът осигурява въртящо се магнитно поле, което задвижва въртящата се котва. При генераторите, статорът преобразува въртящото се магнитно поле в електрически ток. В устройствата, захранвани с течност, статорът води потока от течност към или от въртящата се част на системата.

Ротор (ляво) и статор (дясно) на електрически двигател.

В електрическите двигателиРедактиране

В зависимост от конфигурацията на въртящо се електромоторно устройство, статорът може да работи като полеви магнит, взаимодействайки с котвата, за да се създаде движение, а може и да играе ролята на котвата, поемайки влиянието на движещите се полеви намотки на ротора. Първите генератори за постоянен ток (динамота) и постояннотокови двигатели имат полеви намотки върху статора, а намотките за производство на енергия или задвижване се помещават върху ротора. Това е необходимо, тъй като постоянно движещ се превключвател на захранването (комутатор) трябва да поддържа полето в правилна позиция спрямо въртящия се ротор. Комутаторът расте по размер и издръжливост с нарастване на тока. Статорът на такива устройства може да е или постоянен магнит или електромагнит.

Статорите се конструират от поредица успоредно свързани изолирани проводници, които се сплитат в машините с голяма мощност.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. В. Н. Хмелев, А. В. Шалунов, К. В. Шалунова, С. Н. Цыганок, Р. В. Барсуков, А. Н. Сливин. Ультразвуковая коагуляция аэрозолей. Алтайский государственный технический университет, 2010. ISBN 9785925701881. с. 37.
  2. Костенко М. П., Пиотровский Л. М.. 1 – 2. // Электрические машины. 3. Ленинград, 1972.