Степанци (община Чашка)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Степанци.
Степанци (на македонска литературна норма: Степанци) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
| Степанци Степанци | |
| — село — | |
 | |
  Степанци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 429 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 1414 |
| МПС код | VE |
| Степанци в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в планината Бабуна.
История редактиране
В XIX век Степанци е българско село във Велешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Степенци (Stepentzi) е посочено като село с 35 домакинства и 127 жители българи.[1]
В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Степанци е посочено като село в Прилепска каза с 290 жители българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Степанци е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Степанци (Stepantzi) има 480 българи екзархисти.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 60 къщи в селото през 1907 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Степанци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6] През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Сърбия.
В 2002 година селото няма жители.
Личности редактиране
- Родени в Степанци
Темелко Наумов (1870 – ?), войвода на ВМОРО
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 178 – 179.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.