Степанци (община Чашка)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Степанци.
Степанци (на македонска литературна норма: Степанци) е село в Северна Македония, част от Община Чашка.
Степанци Степанци | |
---|---|
— село — | |
![]() | |
Страна | ![]() |
Регион | Вардарски |
Община | Чашка |
Географска област | Азот |
Надм. височина | 429 m |
Население | 0 души (2002) |
Пощенски код | 1414 |
МПС код | VE |
Степанци в Общомедия |
География Редактиране
Селото е разположено в планината Бабуна.
История Редактиране
В XIX век Степанци е българско село във Велешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Степенци (Stepentzi) е посочено като село с 35 домакинства и 127 жители българи.[1] В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Степанци е посочено като село в Прилепска каза с 290 жители българи християни.[2]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Степанци (Stepantzi) има 480 българи екзархисти.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 60 къщи в селото през 1907 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Степанци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Сърбия.
В 2002 година селото няма жители.
Личности Редактиране
- Родени в Степанци
- Темелко Наумов (1870 – ?), войвода на ВМОРО
Бележки Редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 178 - 179.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.