Стефко Величков

български футболист
(пренасочване от Стефан Величков)

Стефко Величков (роден на 15 август 1949 г.), наричан по прякор Бачето, е бивш български футболист, ляв защитник. След края на кариерата си е и треньор по футбол. Играл е за Спартак (Плевен), Академик (Свищов), Етър (Велико Търново) и ЦСКА (София).[1] Изиграва общо 251 мача и бележи 1 гол в „А“ група, както и 105 мача в „Б“ група.

Стефко Величков
Stefan Velichkov.jpg
Лична информация
Прякор Бачето
Роден Стефко Константинов Величков
15 август 1949 г.  (на 71 г.)
Плевен, Flag of Bulgaria.svg България
Пост Ляв бек
Юношески отбори
1961 – 1966България Спартак (Пл)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1966 – 1969
1969 – 1970
1970 – 1974
1974 – 1976
1976 – 1980
България Спартак (Пл)
България Академик (Св)
България Етър
България ЦСКА
България Спартак (Пл)
27

136
32
56
(0)
(–)
(0)
(1)
(0)
Национален отбор
1971 – 1974България България26(1)
Треньор
1980 – 1985
1985 – 1986
1986 – 1988
1988 – 1990
1990 – 1991
1991 – 1992
1992 – 1993
България Спартак (Пл) (пом.)
България Спартак (Пл)
България Арда
България Спартак (Пл)
Flag of Bulgaria.svg Светкавица
Flag of Bulgaria.svg Арда
Flag of Bulgaria.svg Спартак (Пл)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Има 26 мача с 1 гол за националния отбор на България.[2] Участник на световното първенство в Германия'74.

КариераРедактиране

Родом от Плевен, в детските си години Величков тренира плуване и гребане в местното дружество Спартак. На 12-годишна възраст започва да се занимава с футбол. Израства в школата на Спартак (Плевен). На 17-годишна възраст дебютира за първия състав в Северната „Б“ група през сезон 1966/67, в който плевенчани завършват на 1-во място и си осигуряват промоция в „А“ група. През следващите два сезона изиграва 27 мача в елита. В този период Величков записва и 16 мача за юношеския национален отбор, с който участва на две европейски първенства – през 1966 г. в Югославия и през 1968 г. във Франция.

През лятото на 1969 г. преминава във втородивизионния Академик (Свищов), където обаче остава само един сезон. През 1970 г. е привлечен от елитния Етър. С виолетовия екип се утвърждава като един от най-добрите защитници в „А“ група. На 7 април 1971 г. Величков дебютира за България в контрола срещу Гърция, като по този начин става първият футболист на Етър, играл за националния отбор.[3] Бележи единственият си гол за „лъвовете“ на 19 май 1971 г. в европейска квалификация срещу Унгария, която е спечелена с 3:0.[4] През 1974 г. е включен от селекционера Христо Младенов в състава за световното първенство в Германия, където играе по 90 минути и в трите срещи на България срещу Швеция, Уругвай и Холандия. Остава в Етър до лятото на 1974 г. като изиграва общо 136 мача в първенството.

На 25-годишна възраст Величков е привлечен в ЦСКА (София). Дебютира официално за „армейците“ на 22 септември при победа с 3:0 над Пирин (Благоевград), като заменя през второто полувреме Петър Жеков. До края на сезона изиграва 22 мача и става шампион на България. Бележи и един гол – в 18-ия кръг при успех с 2:0 срещу Дунав (Русе) на 22 март 1975 г. С ЦСКА печели титлата и през сезон 1975/76.

През 1976 г. Величков се завръща в Спартак (Плевен), където остава до лятото на 1980 г. Прекратява кариерата си на 31-годишна възраст и е назначен за помощник-треньор в Спартак. През сезон 1985/86 става старши треньор. Още в два периода е бил начело на плевенчани. Водил е също Арда (Кърджали) и Светкавица (Търговище).

Почетен гражданин на Плевен.

УспехиРедактиране

ЦСКА (София)

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране