Стефан Гецов
Стефан Йорданов Гецов е български театрален и филмов актьор.
Стефан Гецов | |
български актьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | 10 ноември 1996 г. (на 64 г.)
|
Народен представител в: VI НС | |
Семейство | |
Деца | Стефан Гецов, Страхил Гецов, Михаил Гецов (кинорежисьор) |
Уебсайт |
Биография
редактиранеРоден е на 3 юли 1932 г. в село Мъглиж, Казанлъшко. Завършва средно образование в град Казанлък през 1950 г., а след това актьорско майсторство при проф. Н. О. Масалитинов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1954 г.
Играе в Драматичен театър „Адриана Будевска“ Бургас (1954 – 1955). Дълги години игре в състава на Народен театър „Иван Вазов“ (от 1955), където създава забележителни роли. Член е на БКП от 1966 г.[1]
На 24 януари 1969 година му е обявен за „Почетен гражданин на Стара Загора“[2]. Гецов е постоянен участник в близкото лично обкръжение на Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.[3] Народен представител в VI народно събрание (1971 – 1985).
Член на СБФД – заместник-председател (1965 – 1970).
Член на САБ – в Управителния съвет (1973 – 1977).
Книга написана за него от Владимир Каракашев: „Стефан Гецов“ (театрален портрет) (1971).
Умира на 10 ноември 1996 г. в София.[4]
Погребан е в алеята на творците на Централни софийски гробища.
Награди и отличия
редактиране- Заслужил артист (1963).
- Народен артист (1965).
- Орден „Кирил и Методий“ I ст. (1969).
- Димитровска награда (1962).
- Награда „за мъжка роля“ за ролята на (Георги Димитров) във филма Наковалня или чук на ФБФ (Варна, 1972).
- Награда „за мъжка роля“ за ролята на (Георги Димитров) във филма Наковалня или чук на МКФ (Авелино – Италия, 1975).
- Голямата награда „Златна роза“ за филма Допълнение към закона за защита на държавата на ФБИФ (Варна, 1976).
- Наградата „за екранизация на произведение от литературната ни класика“ за филма Снаха в лицето на режисьора Васил Мирчев на ФБИФ (Варна, 1976).
- Златната чалма – „за мъжка роля“ за ролята на (Юрталана) за филма Снаха на МКФ (Истанбул – Турция, 1976).
- Голямата награда „Златна роза“ за филма По дирята на безследно изчезналите на ФБИФ (Варна, 1978).
- Наградата „за мъжка роля“ на САБ (1988).
Театрални роли
редактиране- „На дъното“ Максим Горки – Сатин
- „Живият труп“ Леб Толстой – Федя Протасов
- „Нора“ (Хенрик Ибсен) – д-р Ранк
- „Егор Буличов и другите“ Максим Горки – Егор Буличов
- „Братя Карамазови“ Ф. Достоевски
- „Вуйчо Ваньо“ (Антон Чехов) – вуйчо Ваньо
- „Прокурорът“ Георги Джагаров – Войнов
- „Салемските вещици“ (Артър Милър) – Джон Проктър
- „Вишнева градина“ А.П. Чехов – Лопахин
- „Лес“ А.Н. Островски – Нещасливцев
- „Отело“ Уилям Шекспир – Отело
- „Крал Лир“ (Уилям Шекспир) – Едмънд
- „Котка върху горещ ламаринен покрив“ Тенеси Уилямс – бащата
- „Големанов“ Ст. Л. Костов (1977) – Големанов
- „Пред залез слънце“ Хауптман – Матиас Клаузен
- „Иван Шишман“ (Камен Зидаров)
Филмография
редактиранеГодина | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
1981 | Хан Аспарух | 3 | жрец на Тангра | |
1981 | 681 – Величието на хана (681 AD: The Glory of Khan) | жрец на Тангра | ||
1978 | По дирята на безследно изчезналите (тв сериал) |
4 | Александър Стамболийски | |
1979 | Сами сред вълци | 5 | генерал Теодоси Даскалов, министър на войната (в 3 серии: I, II, V) | |
1977 | Големият товар | 2 | Ерик, бивш нацист, приятел и суъчастник на Рихтер | |
1976 | Войници на свободата (Солдаты свободы) |
4 | СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия | Георги Димитров (като С. Гецов в 2 серии: I, IV) |
1976 | Изгори, за да светиш | 7 | България/Италия/СССР/ГДР | Милев |
1976 | Допълнение към Закона за защита на държавата | |||
1976 | Снаха | Тодор Юрталана | ||
1974 | На живот и смърт | 3 | Саваков, областен полицейски правител | |
1973 | Дъщерите на началника | 2 | околийският началник Драганов | |
1973 | Опак човек (тв) | Попето, председателят на ТКЗС-то | ||
1972 | Наковалня или чук | 2 | България/СССР/ГДР | Георги Димитров |
1969 – 1971 | На всеки километър (тв сериал) |
26 | генерал Бранев | |
1969 | Цар Иван Шишман | цар Иван Шишман | ||
1964 | Непримиримите | самотния | ||
1957 | Хайдушка клетва | хайдутин | ||
1956 | Две победи | Керим | ||
1954 | Песен за човека |
Източници
редактиране- ↑ Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 417
- ↑ Почетни граждани на Стара Загора, архив на оригинала от 3 октомври 2015, https://web.archive.org/web/20151003004234/http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/pochetni-grazhdani-na-stara-zagora, посетен на 10 септември 2015
- ↑ Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.
- ↑ Стефан Гецов – неукротимият властелин и маг на сцената // Посетен на 1 януари 2023. (на български)
- movie.pop.bg[неработеща препратка]
- www.events.bg Архив на оригинала от 2010-03-25 в Wayback Machine.
- Владимир Каракашев. Стефан Гецов – театрален портрет. Изд. „Наука и изкуство“, 1971, 208 стр.
- Владимир Каракашев. Театрален портрет на Стефан Гецов. Изд. „Наука и изкуство“, 1967, 142 стр.