Стефан Дичев
Стефан Дичев е български писател.
| Стефан Дичев | |
|---|---|
| Роден | 9 февруари 1920 г. |
| Починал | 27 януари 1996 г. |
| Професия | строителен инженер и юрист |
| Националност |  България |
| Активен период | 1954-1996 |
| Жанр | роман |
| Тема | история |
| Дебютни творби | „За свободата“ (1954-1956) |
Повлиян от
| |
| Съпруга | Лиляна Дичева |
| Деца | Ивайло Дичев |
| Уебсайт | |
Биография Редактиране
Роден и израсъл във Велико Търново. През 1938 г. завършва гимназия в родния си град, след което следва /завършил ли е?/ строително инженерство в Чехия (по това време протекторат Бохемия и Моравия). Завършва право в Юридическия университет на Софийския университет през 1943 г. Има афинитет към политикономическите науки, но след деветосептемврийския преврат се отдава на писателска и редакторска дейност.
Стефан Дичев е директор /кога?/ и един от създателите на поредицата на български език „Световна класика“ на издателството „Народна култура“. В поредицата издава романа на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“, преди още да е взето решението за пускането му книжния пазар в СССР, след което е уволнен от издателството /кга?/. От 1962 до 1990 г. е главен редактор на основаното от него младежко списание „Космос“.
Творчество Редактиране
Първото му произведение е историческия роман „За свободата“ (1954-1956), излязъл в две части. В „За свободата“ Дичев експериментира с модела на романа-епопея. По този начин, писателят успява да прокара представянето на няколко гледни точки, а за собствената си оценка запазва координиращо-обобщаваща функция.
Творчеството на писателя се фокусира върху философско-екзистенциално преосмисляне на историческите събития посредством илюстративно-приключенски четива, поради цензурата от страна на управляващата по това време България БКП.
Дичев отразява Освобождението и пресъздава художествено образите на най-значимите български исторически фигури от този период като Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Христо Иванов-Големия, Найден Геров, Иванчо Хаджипенчович и други.
Стефан Дичев пише „Неуловимият“, приключенски роман в стила на Емилио Салгари, с който предизвиква обществен скандал (впоследствие филмиран от Вили Цанков).
Произведения на Стефан Дичев са превеждани на английски, немски, руски, испански, френски, италиански, полски, чешки, словашки и други езици. След десетоноемврийския преврат, Стефан Дичев, подобно на Яна Язова, се захваща със своя Magnum opus - трилогията „Завоевателят на миражите“, която не успява да довърши, посветена на Александър Македонски. Стефан Дичев умира, пишейки третата част на своята трилогия.
Най-известното произведение на Стефан Дичев е екранизираният му роман „Пътят към София“, посветен на 100-годишния юбилей от възстановяването на българската държава.
В Задочните си репортажи, т. 1, с. 242 Георги Марков му определя място сред най-добрите примери за „псевдолитература“.
Произведения Редактиране
Романи Редактиране
- „За свободата“
- „Рали“ (1960);
- „Пътят към София“ (1962);
- „Младостта на Раковски“ (1962);
- „Ескадронът“ (1968);
- „Крепости“ (1974);
- „В лабиринта“ (1977);
- „Съдбоносната мисия“ (1978);
- „Среща на силите“ (1978);
- „Подземията на Сен Жан д'Акр“ (1988);
- „Завоевателят на миражите“ (недовършен – 1999).
Повести, драматургични и телевизионни сценарии Редактиране
- „Първа българска легия“ (1960) – поема;
- „Отвъд отчаянието“ (1978) – драматургичен сценарий;
- „Суровото време“ (1981) – сценарий за телевизионен театър;
- „Демонът на империята“ (1971) – киносценарий;
- „Рали“ (1978) – киносценарий;
- „Пътят към София“ (1978) – киносценарий;
- „Среща на силите“ (1982) – киносценарий, посветен на Цариградската конференция.
Източници Редактиране
- Борислав Гърдев, „Памет за Стефан Дичев“, електронно списание LiterNet, 26 януари 2010, № 1 (122)
- „Преиздават книгите на Стефан Дичев за 90-годишнината му“, интервю на Аглика Георгиева с Лиляна Дичева, в. „Новинар“, 8 януари 2010
- Карина Димитрова, „Божана възкресява „Пътят към София“, News4000.bg, 11 януари 2010
