Отваря главното меню
Стефан Панаретов
български учен, дипломат и политик
Стефан Панаретов 
Роден: 4 октомври 1853 г.
Починал: 19 октомври 1931 г. (78 г.)
Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж. Стефан Панаретов е втори на втори ред

Стефан Панаретов Хаджиилиев е български дипломат, действителен член на Българска академия на науките, работил през голяма част от живота си за изграждането на добри отношения между България и Съединените щати[1].

Възпитаник и дългогодишен преподавател по български език в Робърт колеж, американско училище в Цариград, и женен за американка[2], той става първият български посланик в Съединените щати и остава на поста почти 11 години.[3]

Съдържание

БиографияРедактиране

Стефан Панаретов е роден е на 4 октомври 1853 г. в Сливен в семейството на свещеник. През 1867 година започва обучението си в Робърт колеж в Цариград и го завършва в 1871 година, след което остава да преподава в него български език (1871-1914 г.). През 1877 година получава и магистърска степен от Робърт колеж.[4]

След потушаването на Априлското въстание (1876 г.) е изпратен от екзарх Антим I и ректора на колежа Уошбърн в Англия, за да запознае европейската общественост с жестокостите, извършени от османците.[5] Участва активно в съпротивата срещу решенията на Берлинския договор (1878 г.), като изнася сказки в редица американски университети и организации за българския национален въпрос.

На 10 декември 1914 г. Стефан Панаретов е първият български пълномощен министър в Съединените щати (19141925 г., с кратко прекъсване), като българската легация във Вашингтон е открита на 16 януари 1915 г.

През Първата световна война синът му, Кирил, загива на фронта кото офицер, взводен командир в 6-ти пехотен полк.[6][7]

Включен е в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, по време на която се подготвя Ньойския мирен договор (1919 г.). През 1921 г. е български делегат в Обществото на народите.

Умира на 19 октомври 1931 г. във Вашингтон. Заедно със съпругата си Лидия Гейл, той завещава значителни суми на Българската академия на науките и Американския колеж в София.[8]

СъчиненияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Pundeff, Marin. Stefan Panaretov and Bulgarian-American Relations. // Bulgarian Historical Review 17. 1989. с. 18–41.
  2. "Lydia Ann Gile (Mrs. Stephen Panateroff) 1890", „One Hundred Year Biographical Directory of Mount Holyoke College, 1837-1937“, Published and compiled by the Alumnae association of Mount Holyoke College, South Hadley, Massachusetts, 1937 
  3. Цеков, Христо (25 септември 2013), „Дипломат, общественик и дарител, 160 години от рождението на Стефан Панаретов“, Дума, http://www.duma.bg/node/63128, посетен 13 юни 2016 
  4. Събев, Орлин. Робърт колеж и българите, София 2015, с. 260-261, 390.
  5. Washburn, George. Fifty Years in Constantinople and Recollections of Robert College. 1. Boston & New York, Houghton Mufflin Company, 1909. с. 110. Посетен на 7 юни 2016.
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 299, л. 18; а.е. 203, л. 98
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 22, л. 9; оп. 1, а.е. 268, л. 34
  8. Минчева, Галина (16 ноември 2015), „Големите дарители: Стефан Панаретов завещава на родината си 2,5 млн. лева“, Труд, http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5116134, посетен 13 юни 2016 

ИзточнициРедактиране

  • Професор Стефан Панаретов (1853-1931), Откъси от дневника на Стефан Панаретов 10 юни - 28 ноември 1919 година. // Венелин Ганев. Дневник (1919 г.) Ньойският мирен договор. София, ИК Синева, 2005. ISBN 954-9983-45-8. с. 149-163.