Стефан Симич (на сръбски: Стеван Симић или Stevan Simić) е македонски сърбоманин, сръбски географ и историк, революционер, деец на Сръбската четническа организация в Македония и югославски политик.

Стефан Симич
Стеван Симић
сръбски политик
Роден
Починал

Образование Белградски университет
Научна дейност
Област История, география

БиографияРедактиране

Роден е през 1882 година в Кратово, Османската империя. Основно училище завършва в родното си място, а гимназия в Солун и Цариград. След завършването си става учител в село Туралево. В 1902 година заминава да учи във Философския факултет на Великата школа в Белград, където се дипломира в 1906 година при Йован Цвиич.

Запознава се с основателите на Сръбска отбрана Милорад Годжевац, Йован Атанацкович и Василие Йованович и става член на революционния комитет. От 1906 до 1912 година е преподавател в сръбските гимназии в Битоля, Плевля, Солун и в Скопие. Активен член е на сръбската четническа организация.

През Първата световна война (1914 – 1918) служи като преводач в Британското командване. След войната е директор на сръбските гимназии във Велес,[1] Охрид и Призрен. Награждаван е като управник на най-добрите учебни заведения в страната.[2] Заради противоречия с управляващите партии е пенсиониран в 1929 г., след което е избран като депутат от Кратовски срез.

След началото на Втората световна война се връща в Белград, където остава до края на войната. След нея си променя името и се определя като македонец. Автор е на редица изследвания от областта на етнологията, историята и археологията. Умира в Скопие в 1962 година. Архивът му, пазен в Архива на Сръбската академия, е първоразряден източник за историята на сърбоманията в Македония.[3]

ТрудовеРедактиране

  • Историја кратовске области, Београд, 1914.
  • Комитско четовање у Старој Србији и Македонији 1903 – 1912, Београд, 1998.

БележкиРедактиране

  1. Вучетић, Биљана. Српска револуционарна организација у Османском царству на почетку XX века. Историјски часопис, књига LIII, 2006. с. 363. Посетен на 29 ноември 2013 г.
  2. Народна енциклопедија СХС 4, 1929, 133.
  3. Комитско четовање у Старој Србији и Македонији 1903 – 1912, Београд 2012, предговор Ј. Бајића, 9 – 25.