Стефан Стайков (футболист)

български футболист
(пренасочване от Стефан Стайков)

Стефан Георгиев Стайков (роден на 3 октомври 1949 г.), по прякор Заека, е български футболист, вратар. Между 1972 г. и 1981 г. играе 9 сезона в Левски (София).

Стефан Стайков
Stefan Staykov (1977).jpg
Стайков на 28-годишна възраст през 1977 г.
Лична информация
Прякор Заека
Роден Стефан Георгиев Стайков
3 октомври 1949 г. (70 г.)
София, България България
Ръст 179 см
Пост вратар
Юношески отбори
България Спартак (София)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1967 – 1968
1968 – 1972
1972 – 1981
1981 – 1982
1982 – 1984
1984 – 1985
България Чавдар (Етрополе)
България Спартак (Варна)
България Левски (София)
България Осъм (Ловеч)
България Локомотив (Пловдив)
Flag of Cyprus.svg Омония Арадипу

74
183
34
60
(–)
(0)
(0)
(0)
(0)
(–)
Национален отбор
1973 – 1979България България19(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Стефан Стайков в Общомедия

Играл е също в Чавдар (Етрополе), Спартак (Варна), Осъм (Ловеч), Локомотив (Пловдив) и кипърския Омония Арадипу.

Между 1973 г. и 1979 г. изиграва 19 мача за националния отбор на България. Участник на световното първенство в Германия'74.

БиографияРедактиране

Клубна кариераРедактиране

Стайков е възпитаник на детско-юношеската школа на Спартак (София), но дебютира в мъжкия футбол с екипа на Чавдар (Етрополе).

През 1968 г. Стайков преминава в Спартак (Варна), който по това време участва в Северната „Б“ група. Със „соколите“ завършва на 1-во място във втория ешелон през 1971 г. и печели промоция за „А“ група. През сезон 1971/72 е твърд титуляр на вратата на отбора в елита, като има отлични изяви. За Спартак записва общо 44 мача в „Б“ група и 30 мача в „А“ група.

През 1972 г. Стайков е привлечен в Левски (София), където измества от титулярното място Бисер Михайлов. Остава в клуба през следващите 9 години. В повечето от тях е титулярен вратар на „сините“. Изиграва общо 235 официални мача – 183 в „А“ група, 32 за националната купа и 20 в евротурнирите. Става 3 пъти шампион на България през 1973/74, 1976/77 и 1978/79, както и 3 пъти печели националната купа през 1975/76, 1976/77 и 1978/79. От 1974 г. е носител на званието „Майстор на спорта“.

С Левски достига до четвъртфиналите в турнира за Купата на УЕФА през 1975/76, както и до четвъртфиналите в турнира за КНК през 1976/77. През есента на 1975 г. има сериозна заслуга за елиминирането на Аякс в Купата на УЕФА, което става след изпълнение на дузпи.[1] Участва също в епичните мачове с Барселона през пролетта на 1976 г. и с Атлетико (Мадрид) през пролетта на 1977 г.[2]

Стайков се разделя с Левски през 1981 г. и преминава във втородивизионния Осъм (Ловеч). След един сезон облича екипа на друг отбор от „Б“ група – Локомотив (Пловдив). С черно-белите печели промоция за „А“ група и става носител на Купата на съветската армия през 1982/83. През следващия сезон е титуляр за Локомотив в елита, а освен това изиграва два мача в Купата на УЕФА срещу гръцкия ПАОК.

Национален отборРедактиране

Стайков дебютира за националния отбор на България на 28 януари 1973 г. в контрола като гост срещу Кипър, която е спечелена с 3:0. През следващата година е включен в състава за Световното първенство в Германия. На мондиала играе в един мач – при загубата с 1:4 от Нидерландия на 23 юни 1974 г.

През 1978 г. извежда България 5 пъти с капитанската лента. Последното му участие за националния тим е на 28 март 1979 г. в контрола срещу СССР. Общо записва 19 мача за България, в които инкасира 25 гола.

УспехиРедактиране

Левски (София)
Локомотив (Пловдив)

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране