Стефан Хаджикръстев

Стефан Кръстев Хаджикръстев (Хаджиниколов) е български интербригадист, партизанин, генерал-майор.

Стефан Хаджикръстев
български интербригадист, партизанин и офицер
Роден	Стефан Хаджикръстев 4 септември 1902 г. Горна Оряховица, Княжество България
Починал	28 септември 1984 г. София, Народна република България
Партия	Български комунистически младежки съюз Българска комунистическа партия
Награди	Орден „Народна република България“ орден „9 септември 1944“ орден „Червено знаме на труда“ Орден „Георги Димитров“

Биография

Роден е на 4 септември 1902 г. в Горна Оряховица. Завършва пети клас в родния си град, след което прекъсва поради липса на средства. От 1919 до 1921 г. е електротехник в Захарната фабрика в Горна Оряховица. През 1921 г. става член на БКМС, а от 1932 г. и на БКП. Между 1922 и 1926 г. е матрос в Черноморския флот. В периода 1926 – 1929 г. е на работа в електрическо бюро „Светлина“. От 1929 до 1932 г. работи като техник по Рилския водопровод. След това до 1936 г. е радиотехник на частна практика. Включва се в Испанската гражданска война и командва батальон. Там получава чин „майор“. С батальона превзема град Тероел. През 1939 г. напуска Испания и попада във френски лагер. Успява да избяга от него и е укриван от френски комунисти. В периода 1939 – 1941 г. е интерниран в еленското село Божевци. Между 1941 и април 1944 г. е интерниран в лагерите Еникьой и Гонда вода. От 24 април 1944 г. става партизанин в Горнооряховския партизански отряд. Командир на Еленския партизански отряд. От септември 1944 до февруари 1945 г. е в гвардейска дружина в Горна Оряховица, с която участва в първата фаза на българското участие във Втората световна война. В периода 1 февруари-15 септември 1945 г. е курсант във Военното училище в София. Между 16 септември 1945 и 1 февруари 1946 г. е командир на трети гвардейски стрелкови полк. От 2 февруари до 14 март 1946 г. изкарва едномесечен курс във Военното училище. Командир на 13-ти гвардейски стрелкови полк в Кюстендил (15 март-3 август 1946), на 1-ви гвардейски стрелкови полк в София (4 август-4 октомври 1946). В периода 5 октомври 1946 – 10 май 1948 г. е командир на 1-ви армейски противотанков полк. Между 11 май 1948 и 4 март 1950 г. е командир на 7-ма стрелкова дивизия. От 5 март 1950 до 11 юни 1951 г. е началник на противовъздушната отбрана на България. От юни 1951 г. до юни 1956 г. е помощник-началник по снабдяването на Военнотехническата академия. От юни 1956 до 1963 г. е военно аташе в Чехословакия. С указ № 2381 от 3 септември 1982 г. е обявен за герой на социалистическия труд на България. От септември 1959 г. е освободен от военна служба и му е присвоено звание генерал-майор от запаса. Умира на 28 септември 1984 г. в София. Награждаван е с ордените „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, „Народна република България“ – I ст., „9 септември 1944 г.“, „Червено знаме“, „Георги Димитров“ и други.

Образование

• Народното военно училище „Васил Левски“ (1 февруари-15 септември 1945)

Външни препратки

• Снимки на Стефан Хаджикръстев, Държавна агенция „Архиви“, с. 24