Стопанска академия „Димитър А. Ценов“

висше училище в Свищов

Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ е водещо държавно висше икономическо училище в Република България, разположено в гр. Свищов. Висшето училище е основано с указ на Цар Борис III на 8 ноември 1936 г. в резултат на дарението на българския следосвобожденски търговец Димитър Апостолов Ценов. Това го прави третото най-старо висше учебно заведение у нас. Досега в своята история СА „Димитър А. Ценов“ е обучила над 150 хил. икономисти. Във висшето училище работят над 150 професори, доценти, асистенти и преподаватели, които ежегодно обучават над 4000 български и чуждестранни студенти в редовна, задочна и дистанционна форма. Академията има широка мрежа партньорства с над 235 чуждестранни университета и повече от 100 фирми, банки, застрахователни дружества, софтуерни компании, работодателски и неправителствени организации, национално представени синдикати, министерства и държавни агенции. Актуална информация за дейността на Висшето училище и неговите образователни продукти може да бъде намерена на неговата интернет страница и в официалните профили на СА „Д. А. Ценов“ във Facebook, Instagram и TikTok.

Стопанска академия „Димитър А. Ценов“
Висше търговско училище „Д. А. Ценов“
Dimitar A. Tsenov Academy of Economics
Девиз„Заедно, крачка пред другите!“
Основан1936 г.
Виддържавен
Ректордоц. д-р Марин Маринов
МестоположениеСвищов, Велико Търново, България
Цветове     Тъмно син

     Светло син

     Шафраново жълто
Адресгр. Свищов, п.к. 5250, ул. „Подполковник Емануил Чакъров“ № 2
Сайтwww.uni-svishtov.bg
43.6207° с. ш. 25.3441° и. д.
Местоположение в Свищов
Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ в Общомедия

Основаване и история

редактиране
 
Димитър А. Ценов

Димитър А. Ценов и неговото завещание

редактиране

Крупният търговец и предприемач Димитър Апостолов Ценов е най-ярката звезда в плеядата дарители, родени в Свищов, които оформят облика на дунавския град по време на Възраждането и след освобождението. Роден е на 27 декември 1852 г. (стар стил)[1] в заможното семейство на търговеца Апостол Ценов. Негова майка е Елена Стамболиева, която е родом от Търново. Ценов натрупва значително богатство от успешни бизнес начинания в Румъния и най-вече в България. Ценов е аристократ по душа, а неговата работа се отличава с перфекционизъм, коректност и почтеност. Това го прави уважаван и желан бизнес партньор. Предприемачът участва в благоустрояването на София, строежа на жп линиите „София-Перник“ и „Мездра-Видин“, създава и организира производството на цимент в Златна Панега и прави планове за построяване на петролна рафинерия в Бургас. Изпълнител е на завещанието на Евлоги Георгиев, в резултат на което се създава Софийския университет. На 1 септември 1912 г. Димитър Ценов завещава на българската държава своето богатство от над 5 милиона златни лева за създаването в Свищов на Висше търговско училище по германски образец. В своето завещание Ценов определя дарението си като „скромна лепта на народния олтар“. Консервативните оценки показват, че днес стойността на завещаното от него движимо и недвижимо имущество би се равнявала минимум на 250 млн. лв.

 
Цар Борис III открива Висшето търговско училище “Димитър А. Ценов“

Създаване на Висшето търговско училище в Свищов

редактиране
 
Висшето търговско училище „Димитър А. Ценов“

Висшето търговско училище, носещо името на Димитър А. Ценов, е учредено с Наредба-закон, обнародвана в Държавен вестник, бр. 200 от 5.09.1936 г.[2] и е открито на 8 ноември 1936 година с тържествена церемония лично от цар Борис III[3]. Първи ректор на ВТУ „Димитър А. Ценов“ е проф. Димитър Бъров, който ръководи висшето училище в продължение на 15 години [4]. Сред първите преподаватели и първостроители на новоучреденото българско висше училище се нареждат акад. Георги Данаилов, проф. Господин Тошев, акад. проф. Иван Стефанов, акад. проф. Анастас Бешков, проф. Васил Ранков, член-кор. проф. Тодор Владигеров и акад. Никола Михов[4]. За кратко време събраният елитен преподавателски състав създава учебните програми по образец на елитните за онова време чуждестранни висши училища. Първоначално учебните занятия на Висшето училище се провеждат в сградата на Търговската гимназия „Димитър Хадживасилев“, а ректоратът му се помещава в красивата къща на фамилия Екимови, разположена в близост. Собствената учебна сграда на Свищовското висше училище, която днес е негов ректорат, е проектирана от архитект Иван Васильов и е построена от предприемача Слави Гюдеров само за една година. Тя е открита с тържествена церемония на 8 ноември 1939 г. от министъра на търговията – д-р Славчо Загоров, министъра на просветата – проф. Богдан Филов, кмета на Свищов – г-н Богдан Пенев, митрополит Софроний и ръководството на Висшето търговско училище. През 1940 г. са построени жилищата за преподавателите, столовата и студентският дом на културата, а в същата година са дипломирани и студентите от първия випуск.

Развитие и съвременна история

редактиране

До 1947 г. Свищовското висше училище се издържа със средства от Фонд „Димитър А. Ценов“, управляван от специално създадена за целта Ефория „Димитър А. Ценов“. Именно на нея съгласно Наредбата-закон от 1936 г. се поверява съхраняването и управлението на всички реални и финансови активи, завещани от Димитър Ценов. С национализациите, проведени от българската държава през декември 1947 г., Фонд „Димитър А. Ценов“ е бил напълно одържавен. След това Свищовското висше училище минава изцяло на издръжка от бюджета на Министерството на народната просвета. Малко преди това на 15 септември 1945 с Указ № 214 на Министерството на търговията и промишлеността Висшето търговско училище „Д. А. Ценов“ е преименувано на Висше училище за стопански и социални науки „Димитър А. Ценов“. Това име Висшето училище носи до 22 януари 1952 г., когато с Указ за Висшите стопански учебни заведения № 26 на Президиума на Народното събрание то е преименувано във Висш финансово-стопански институт „Димитър А. Ценов“. С решение на 37-то Народното събрание от 26 юли 1995 г., обнародвано в Държавен вестник бр. 68 от 1995 г., Висшият финансово-стопански институт „Димитър А. Ценов“ е преобразуван в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ със седалище в гр. Свищов.

Ректор и академично ръководство

редактиране
 
Доц. Марин Маринов

На 18 март 2024 г. за ректор на Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ през управленския мандат 2024-2028 г. е избран доц. д-р Марин Маринов от катедра „Финанси и кредит“.[5] Доц. Марин Маринов е семеен с две дъщери. Средно образование завършва в родния си град Тетевен през 1997 г. с профил „мениджнънт”. През 2001 г. завършва бакалавърска степен в специалност „Финанси и кредит”, а през 2002 г. се дипломира в ОКС „магистър“, спец. „Финанси“. В периода 2003 – 2006 е редовен докторант към катедра „Финанси и кредит“. През  2007 г. с Решение на Висшата атестационна комисия му е присъдена научна и образователна степен „доктор“ по икономика. От 2011 г. е доцент в катедра „Финанси и кредит“ при СА „Д. А. Ценов“ – Свищов. В управленския мандат 2020 – 2024 г. e финансов директор на Стопанската академия. Бил е и консултант на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане към Министерство на труда и социалната политика. Има над 55 научни публикации (монографии, студии, научни статии и доклади, учебници и учебни пособия, онлайн учебни курсове) и множество участия в научно-изследователски и инфраструктурни проекти. Заместник-ректори на Свищовската академия за мандата 2024 – 2028 г. са съответно:[6] проф. д-р Атанас Атанасов с ресор „Научно-изследователска дейност и развитие на кадрите“; доц. д-р Светослав Илийчовски с ресор „Учебна дейност и акредитация“ и доц. д-р Здравко Любенов с ресор „Международното сътрудничество, студентската политика, институционалните комуникации и продължаващото обучение“. Помощник-ректор на Висшето училище за мандат 2024 – 2028 година е доц. д-р Валентин Милинов, а негов главен секретар е доц. д-р Анатолий Асенов.

Факултети и катедри

редактиране

Днес в структурата на Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ влизат четири факултета – „Мениджмънт и маркетинг“, „Производствен и търговски бизнес“, „Стопанска отчетност“ и „Финанси“, в чиито рамки понастоящем развиват дейност осемнадесет катедри[7].

 
Доц. Ваня Григорова

Факултетът „Мениджмънт и маркетинг“ е създаден 1991 г. с решение на Общото събрание на Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ от 24.10.1991 г. с цел постигане на по-добра организация и управляемост на процесите на преминаване към новите образователни степени: професионален бакалавър, бакалавър, магистър и доктор. Във факултета се обучават студенти в редовна, задочна и дистанционна форма на обучение. В структурата му влизат катедрите „Бизнес информатика“, „Маркетинг“, „Международни икономически отношения“, „Мениджмънт“ и „Стратегическо планиране“. Декан на факултета за мандат 2024 – 2028 г. е доц. д-р Ваня Григорова.

 
Проф. Любчо Варамезов

Факултетът „Производствен и търговски бизнес“ е създаден с решение на Общото събрание на Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ от 24.10.1991 г., а неговият академичен състав е определен със Заповед на Ректора № 857/04.ХІ.1991 г. В структурата му влизат катедрите „Аграрна икономика“, „Икономика и управление на туризма“, „Индустриален бизнес и предприемачество“, „Социални и правни науки“ и „Търговски бизнес“. Декан на факултета за мандат 2024 – 2028 г. е проф. д-р Любчо Варамезов.

 
Доц. Маргарита Шопова

Факултетът „Стопанска отчетност“ е създаден през 1953 г. с наименованието „Счетоводен“ съгласно Указ на ПНС № 289 и Закона за висшето образование от 1953 година. По-късно, с оглед да се отрази по-пълно характерът и съдържанието на включените във факултета специалности, той се преименува в „Отчетно-икономически“. С Решение на Общото събрание на Академията от 24.10.1991 г. факултетът се преименува във факултет „Стопанска отчетност“. В структурата му влизат катедрите „Контрол и анализ на стопанската дейност“, „Статистика и приложна математика“, „Счетоводна отчетност“ и „Физическо възпитание и спорт“. Декан на факултета за мандат 2024 – 2028 г. е доц. д-р Маргарита Шопова.

 
Доц. Румен Ерусалимов

Факултет „Финанси“ е създаден през 1953 г. с Указ № 289/20.08.1953 г. на Президиума на Народното събрание относно разпределение и прегрупиране на специалностите във ВФСИ в два факултета: Финансово-статистически и Счетоводен. Профилът на Факултета напълно отговаря на завещанието на Димитър Ценов, според което дисциплините, които трябва да се преподават във висшето търговско училище трябва да покриват „търговските науки, финансовите науки, търговското право, банковото дело, науките по застрахователно дело и др.“ В сегашния си вид факултет „Финанси“ функционира от 1991 г. В неговата структурата влизат катедрите „Застраховане и социално дело“, „Обща теория на икономиката“, „Финанси и кредит“ и „Чуждоезиково обучение“. Декан на факултета за мандат 2024 – 2028 г. е доц. д-р Румен Ерусалимов.

Бакалавърски специалности

редактиране
 
Студенти на СА „Д. А. Ценов“ по време на семестриален изпит

В ОКС „бакалавър“ Стопанска академия „Д. А. Ценов“ предлага 21 специалности[8] в областта на финансите, счетоводството, застраховането, социалното дело, туризма, предприемачеството, мениджмънта, търговията, маркетинга, международните икономически отношения, бизнес информатиката, бизнес статистиката, финансовия контрол и др. Две от бакалавърските специалности са на английски език, а три са по споразумения за двойна диплома с чуждестранни университети. Пълен и актуален списък на специалностите от ОКС „бакалавър” е публикуван на интернет адрес www.uni-svishtov.bg/kskb, на който могат да бъдат подадени и документи за кандидатстване. Приемът в бакалавърската степен на Свищовската академия се осъществява: след положен кандидатстудентски изпит по математика, икономика, икономическа география на България или чужд език; с оценка от държавен зрелостен изпит, проведен след 2008 г.; с пренесена оценка от успешно положен кандидатстудентски изпит в друго висше училище; с оценка от национални или международни олимпиади; със сертификат от участие в национални ученически състезания, проведени от СА „Д. А. Ценов“. Сред основните предимства за свищовските студенти са модерното обучение в академичен град, социално ориентираните семестриални такси, съвременната материална база, реновираните общежития с изгодни условия за настаняване, стипендиите от университетската фондация и широките възможности за международна мобилност.

Магистърски програми

редактиране
 
Паметник на Димитър Ценов в кампуса на СА „Д. А. Ценов“

Свищовската академия предлага 35 магистърски програми[9] във всички актуални области на съвременната икономика за завършили икономически и неикономически специалности, както и програми за завършили ОКС „професионален бакалавър“. От тях три са на английски език, а една програма се осъществява по споразумение за двойна диплома с чуждестранен университет. Пълен списък и подробно описание на магистърските програми са поместени на интернет адрес www.uni-svishtov.bg/kskm. Обучението в ОКС „магистър“ се провежда по удобен за студентите график при гъвкава и разсрочена схема за заплащане на семестриалните такси.

Докторски програми

редактиране

В образователната и научна степен „доктор“ Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ предлага обучение по 16 акредитирани докторски програми,[10] кaто 12 от тях се предлагат и на чужд език. Обучението за докторска степен се осъществява по държавна поръчка в редовна и задочна форма, и срещу заплащане в редовна, задочна и самостоятелна форма. Пълен списък на предлаганите от СА „Димитър А. Ценов“ докторски програми, таксите за обучение и начините за кандидатстване могат да бъде намерен в официалната интернет страница на Академията. Срокът за обучение в редовна и самостоятелна форма е 3 години, а в задочна форма – 4 години. През последните години обучението за придобиване на ОНС „доктор“ в Свищовската академия се радва на засилен интерес не само от страна на току-що напусналите студентските скамейки млади хора, но и от страна на представители на практиката и водещи наши икономически експерти.

Лидер в дистанционното обучение

редактиране
 
Платформа dl.uni-svishtov.bg

Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ е едно от първите висшите училища в България, които въвеждат пълнофункционално дистанционно обучение още през 1999 г.[11] и досега чрез тази форма е дипломирала над 30 хил. студенти от България и чужбина. Според философията на организиране на учебния процес в дистанционна форма, обучението е съобразено с потребностите на образователния пазар от гъвкавост и все по-динамичния живот на студентите. През 2008 г. по време на Байт Експо Висшето училище получава специална награда на Microsoft именно за неговата система за дистанционно обучение. Днес Свищовската академия предлага дистанционно обучение по 15 бакалавърски специалности и 35 магистърски програми. СА „Д. А. Ценов“ се нарежда на първо място в България по брой пълнофункционални дистанционни курсове, осигурени с дигитализирани учебни материали в платформата за електронно обучение dl.uni-svishtov.bg. Основните предимства на дистанционното обучение в СА „Д. А. Ценов“ са неговата гъвкавост, високата му дигитализация, разсрочените схеми на заплащане на таксите, максимално удобният и съкратен график на обучение, включените в семестриалната такса учебни материали и  провеждането на семестриалните изпити в изцяло в електронна среда. Всичко това прави дистанционното обучение на Свищовското висше училище много атрактивен и конкурентен образователен продукт.

Европейски университет KreativEU

редактиране
 
Географски обхват на Европейския университет KreativEU

През 2024 г. Европейската комисия одобрява проектно предложение, в което участва Стопанска академия „Димитър А. Ценов“, за създаване на Европейски университет KreativEU.[12] Проектът ще се реализира в рамките на инициативата „Европейски университет“ по програма „Еразъм+“. Неговата основна цел е създаването на пълнофункционален европейски университет, който поставя креативния потенциал, извлечен от културното наследство на Европа, в основата на преподаването, научните изследвания и академичния обмен. Общият бюджет на вече утвърдения проект е 14,4 млн. евро. От тях прякото финансиране за Свищовската академия е в размер на 1,251 млн. евро. Университетският консорциум KreativEU е съставен от 11 висши училища от 11 държави и включва Политехническия университет в Томар (Португалия), който е и координатор на алианса, Стопанска академия „Д. А. Ценов“ (България), Университет на Южна Бохемия в Ческе Будейовице (Чехия), Университет в Камерино (Италия), Университет в Търнава (Словакия), Университет „Валахия” в Търговище (Румъния), Университет по приложни науки в Бреда (Нидерландия), Университет Содернторн (Швеция), Ополски университет по технологии (Полша), Университет за наука и технологии в Адана (Турция) и Университет в Грайфсвалд (Германия).[13] Дейностите по създаването на Европейския университет KreativEU ще стартират през 2025 г. с пилотната фаза на проекта, която ще продължи до 2028 г. В периода 2029 – 2034 г. ще се осъществи етапът на реалното функциониране на Европейския университет, който ще се основава на вече създадените съвместни административни структури, съвместни учебни програми и съвместни изследователски групи. Официалният уеб сайт на алианса, на който могат да бъдат проследени етапите по разработката и реализацията на одобрения проект за създаване на Европейски университет KreativEU, е www.kreativeu.ipt.pt.

Академична библиотека „Акад. Никола Михов“

редактиране
 
Фоайе на академичната библиотека „Акад. Н. Михов“

Академичната библиотека е сред най-старите и богати научни библиотеки в страната. Тя е създадена през 1936 г. едновременно с откриването на Висшето търговско училище и носи името на известния учен-библиограф академик Никола Михов. Той взема ръководно участие в създаването ѝ и работи близо 17 години в нея. Основа на библиотечния фонд е личната библиотека на дарителя Димитър Ценов, която съдържа около 400 тома книги от различните отдели на знанието. Веднага със започването на дейността на Висшето търговско училище по инициатива проф. Димитър Бъров и на проф. Тодор Владигеров се вземат мерки за изграждането на истинска научна библиотека, отговаряща на изискванията за творческа работа. Именно тогава под вещото ръководство и указания на академик Никола Михов са набавени много книги по икономика на български, френски, немски, английски и руски език, както и почти всички по-известни европейски справочници и енциклопедии. Днес библиотеката се помещава в югозападната част на факултетския корпус на Академията и в нейната структура влизат отделите „Комплектуване и книгообмен, обработка и каталози“, „Справочно-информационен“ и „Заемна служба“. Библиотеката притежава четири читални зали със 120 читателски места – „Студентска“, „Периодика“ и две преподавателски зали, оборудвани с компютърна техника. Фондът на библиотеката включва над 205 000 тома. Академична библиотека „Акад. Никола Михов“ има собствен профил във Facebook, на който се представят постъпилите в нея нови заглавия.

Академичен музей

редактиране
 
Флаговете на Свищовското висше училище в академичния муззей

Академичният музей на СА „Димитър А. Ценов“ е създаден през 1956 година. Чрез снимки, документи и експонати в него се отразява животът на Висшето училище от неговото създаване 1936 г. до днешни дни. Експозицията в музея е изградена на тематично-хронологичен принцип. Първата част от нея въвеждат в историята на Висшето училище и разкриват предпоставките за неговото основаване. първите години на съграждане, развитието на висшето училище до 1995 г. и академичния живот в наши дни. Представени са и символите на Академията – старото червено и новото синьото знаме, огърлицата на ректора, запис на химна на СА „Д. А. Ценов“, текстът на студентската Галилеева клетва, сребърната значка със златно покритие, която се връчва на завършилите с пълно отличие още от първия випуск до днес. Показани са още удостоените с почетното звание „Доктор Хонорис Кауза“ на СА „Д. А. Ценов“. Напълно нов акцент са общественият и културен живот на студентите, техните инициативи и изяви, техните постижения в страната и чужбина. Важна част от академичния музей са поместените в него лични вещи на Димитър Ценов, сред които се нареждат неговата библиотека с множество книги от неговата лична колекция, бюрото и писалищната маса на именития свищовски предприемач.

Спортен комплекс

редактиране
 
Футболисти от мъжкия отбор на Академик (Свищов) водят подготовка в спортния комплекс на СА „Д. А. Ценов“

Спортът и неговото развитие винаги са били приоритет за Свищовското висше училище. На 10 ноември 1949 г. в аулата на Висшето училище за стопански и социални науки „Димитър А. Ценов“ се взема решение за създаване на студентско спортно дружество „Академик“, в което футболът е една от водещите секции.[14] Първи председател на дружеството е проф. Велеслав Гаврийски. Именно основаването на студентското спортно дружество се счита за начало на съществуването на най-именития свищовски футболен отбор – Академик (Свищов), а поради дългогодишната неразривна връзка между Висшето училище в дунавския град и футболния отбор прозвището, с което той е известен и до днес сред българските почитатели на футбола, е „студентите“. Израз на дългогодишната политика на ръководствата на Свищовското висше училище по стимулиране на спортната дейност и осигуряване на максимално добри условия за нейното процъфтяване е построяването на уникален за България собствен спортен комплекс. Той е изграден през 70-те и 80-те години на XX век и е разположен в югоизточната част на Свищов по продължение на ул. „Патриарх Евтимий“.[15] Намира се в непосредствена близост до Общинския стадион „Академик“. В спортния комплекс влизат: два футболни стадиона с тревно покритие, използвани за подготовка от футболистите на Академик (Свищов); покрит плувен басейн; многофункционална спортна зала; покрита лекоатлетическа писта; зала за тенис на маса; фитнес зала; покрита футболна зала; тенис кортове; терени за футбол на малки врати и баскетбол. През 2020 г. по споразумение с ОФК „Академик“ (Свищов) в спортния комплекс на Свищовската академия е изграден тренировъчен терен[16] с изкуствено тревно покритие, предназначен за подготовката на детско-юношеската школа на футболния клуб. Новото игрище може да бъде използвано и от студентите на Академията. В спортната база на Свищовското висше училище тренират и младежите от школата на ФК „Лато“.

Източници

редактиране
  1. Иванов, Р. Навеки в златната книга на българските дарители. Димитър Апостолов Ценов (животопис и стопанска дейност). Свищов, Академично издателство "Ценов", 2006. ISBN 978-954-23-0311-4. с. 21.
  2. История на Стопанска академия Архив на оригинала от 2017-02-15 в Wayback Machine., сайт на Стопанска академия.
  3. Маринова, П., Живков, Н. Дарителството - традиция и настояще в Стопанска академия "Д. А. Ценов" - гр. Свищов. Свищов, Академично издателство "Ценов", 2016. ISBN 978-954-23-1189-8. с. 85-91.
  4. а б Официална интернет страница на СА "Д. А. Ценов (www.uni-svishtov.bg). Раздел "Будители"
  5. БНР. Доцент Марин Маринов е новият ректор на Стопанската академия в Свищов // 18.03.24.
  6. Официална интернет страница на СА "Д. А. Ценов (www.uni-svishtov.bg). Избраха заместник-ректорите на Стопанска академия Димитър А. Ценов” за мандат 2024-2028 г.
  7. Официална интернет страница на СА "Д. А. Ценов (www.uni-svishtov.bg). Факултети и катедри
  8. Официална интернет страница на СА "Д. А. Ценов (www.uni-svishtov.bg). Бакалавърски специалности
  9. Официална интернет страница на СА "Д. А. Ценов (www.uni-svishtov.bg). Магистърски програми
  10. Официална интернет страница на СА "Д. А. Ценов (www.uni-svishtov.bg). Докторски програми
  11. Божинов, Б. Virtual Joint Learning® - минало и настояще // Четвърта национална конференция с международно участие по електронно обучение във висшето образование, 11-13 май 2012 г. Сборник доклади и резюмета. 2012. с. 120-126.
  12. БТА. Проект на Стопанската академия в Свищов за изграждане на Европейски университет е одобрен за финансиране от Еврокомисията
  13. KreativEU. The KreativEU University
  14. Официална интернет страница на Академик (Свищов), www.akademik.bg. История
  15. www.bgmaps.com. Адрес на спортен комплекс на СА "Д. А. Ценов"
  16. в-к Борба. В Свищов изградиха изкуствен терен за школата на „Академик“

Външни препратки

редактиране