Отваря главното меню

Стоянка Кендерова

български османист и арабист

Стоянка Тодорова Кендерова е български османист и арабист, старши научен сътрудник I степен (2004), доктор по история на Института за източни езици в Санкт Петербург (1986), доктор на историческите науки на Университета в Страсбург (2000).[1]

Стоянка Кендерова
български османист и арабист
Родена
20 май 1947 (72 г.)

Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област османистика, арабистика
Титла старши научен сътрудник I степен

Съдържание

БиографияРедактиране

Родена е на 20 май 1947 г. във Велинград. През 1970 г. завършва турска филология и втора специалност френска филология в Софийския университет. През 1971 г. завършва висш курс за библиотекари и библиографи, а през 1975 г. курс по литературен арабски език в Института за живи езици „Бургиба“ в Тунис. Специализира в Кайро през 1972 г., Багдад – 1976 г., Кеймбридж – 2001 г., Мадрид – 2003 г. От 1970 до 1987 г. е архивист в Ориенталския отдел на Народната библиотека в София, а от 1996 г. е главен архивист. В периодите 1987 – 1991 и след 1996 г. е ръководител на Ориенталския отдел в Народната библиотека. От 1993 до 1998 г. е научен секретар в Народната библиотека. От 1987 г. е научен сътрудник, от 1990 г. – старши научен сътрудник, а от 2004 г. старши научен сътрудник I степен. Работи като хоноруван преподавател по османо-турска дипломатика и османски език в университетите в София, Велико Търново, Страсбург, Фрайбург.[1]

Научни публикацииРедактиране

Стоянка Кендерова е автор на множество научни публикации:[1]

  • „Нови документи на арабски и османски език за българските заточеници в АКИЯ през 1868 – 1877 г.“ (1977)
  • „Българските селища в историческото съчинение на Ал-Карамани „Известия за страните и предания за древните“, според преписите, съхранявани в Народната библиотека“ (1981)
  • „Османо-турски документи за „Нюмюне чифлик“ край Русе“ (1980)
  • „Документи на османо-турски език за историята на болници, организирани на територията на Добруджа през XIX век“ (1985)
  • „Ахмед-ибн-Фадлан и неговите записки за пътуванията му до волжките българи през 921 – 922 г.“ (1992)
  • „Опис на документите на арабски език, съхранявани в НБКМ в София“ (1994 г., и на английски език)
  • „Каталог на арабските ръкописи в Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София, България“ (1995, на английски език)
  • „Документи за историята на Илинденско-Преображенското въстание, съхранявани в Истанбулския османски архив (описи, превод, коментар)“ (2003)
  • „Нов извор за соколарите от с. Драгиново, Чепинско“ (2003)
  • „Балканският полуостров изобразен в картите на Ал-Идриси. палеографско и историко-географско изследване“ (1990)
  • „Традиционните текета в България“ (2001)

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 154 – 155.

Външни препраткиРедактиране