Стояново лютиче

вид растение

Стояново лютиче (Ranunculus stojanovii) е многогодишно тревисто растение от семейство Лютикови, български ендемит, критично застрашен.[1][2]

Стояново лютиче
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
(без ранг):Висши растения (Embryophyta)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Ranunculales
семейство:Лютикови (Ranunculaceae)
триб:Ranunculeae
род:Ranunculus
вид:Стояново лютиче (R. stojanovii)
Научно наименование
Delip., 1971 г.
редактиране

ОписаниеРедактиране

Видът представлява многогодишно тревисто растение с грудкови корени. То е гъсто копринесто-сребристо влакнесто. Стъблото му е с височина 40-50 cm, като в горната част е с от 3 до 8 разклонения, всяко от които завършва с по един цвят. Приосновните листа са триделни на дълги дръжки. Стъбловите листа са между 1 и 3 на брой. Те са триделни и приседнали. Цветовете са с диаметър 3-3,5 cm. Чашчелистчетата са влакнести и подвити надолу по време на цъфтеж. Венчелистчетата са жълти. Плодовете представляват орехчета с брадавички и изправени или подвити носчета.[2][3]

РазпространениеРедактиране

Разпространено е по влажните местообитания в буковия пояс. Предпочита плитки хумусно-карбонатни почви и варовикова основа. В състава на тревни съобщества от валезийска власатка (Festuca valesiaca) и на скални растителни групировки. Популациите на стояновото лютиче са малочислени, с много нисък възобновителен и миграционен потенциал и са силно разпокъсани.[1][4][3]

Стояновото лютиче расте единствено в България, то е български ендемит. Среща се в Западни Родопи – в землището на Равногор, Тракийска низина – между Куртово Конаре и Йоаким Груево и Средни Родопи – в района на Дяволския мост на река Арда, землището на Латинка. Разпространено е на височина от около 430 до 1320 m.[1][2][4]

В района на Равногор се срещат около 300 цъфтящи и над 500 не цъфтящи индивида. Популацията е разположена на площ от 17 ha, северозападно-западно от Равногор, по ливадите в близост до Равногорска река, на надморска височина 1280-1320 m. През 2012 г., по предложение на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, е създадена защитена местностНаходище на стояново лютиче“ в землището на Равногор. Тя е с площ 118,354 дка.[2][5]

В землището на Латинка популацията се намира на малка крайречна тревиста заливна тераса на река Арда, на около 1 m над нивото на водата и на 2 m от речния бряг, на 430 m н.в. Расте в кафяви планинско-горски почви. В непосредствена близост се намира защитена местност „Дяволски мост“. Находището е с площ от около 1 m2, състои се от 30 стерилни индивида.[2]

Съществува твърдение по хербарни данни за разпространение на вида в Тракийската низина в землищата на Куртово Конаре и Йоаким Груево, в близост до изкуствено езеро до река Въча. Но не е установено находище на Стояново лютиче.[2]

ЗаплахиРедактиране

Видът е критично застрашен. Основните заплахи за вида са неясни, вероятно те са вътревидови. Проблем е утъпкването от страна на хора и животни и интензивната паша. Застрашаващ фактор е разпространението на инвазивния вид айлант, както и замърсяването с отпадъци.[4]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Стояново лютиче. // Червена книга на България. Посетен на 27.09.2015. (на български)
  2. а б в г д е Иванова, Даниела, Райна Начева. План за действие за опазване на растителния вид Стояново лютиче (Ranunculus stojanovii Delip.) в България 2014 – 2023 г.. // Министерство на околната среда и водите, 2013 г.. Посетен на 27.09.2015. (на български)
  3. а б Стояново лютиче. // bgflora.net. Посетен на 27.09.2015. (на български)
  4. а б в Ranunculus stojanovii. // Пилотна мрежа от малки защитени територии за видове от българската флора по модела „растителни микро-резервати“. Посетен на 27.09.2015. (на български)
  5. Нови защитени територии в област Пазарджик са обявени със заповед на министъра на околната среда и водите. // Министерство на околната среда и водите, 03.02.2012. Посетен на 27.09.2015. (на български)