Стоян Киселиновски

Стоян Киселиновски (на македонска литературна норма: Стојан Киселиновски) е историк от Северна Македония, научен сътрудник в Института за национална история в Скопие, специалист по Южна Македония.[1]

Стоян Киселиновски
Стојан Киселиновски
историк от Северна Македония

Роден

Образование Скопски университет
Научна дейност
Област История

БиографияРедактиране

Стоян Киселиновски е роден в костурското село Бъмбоки, Гърция. През 1948 година в хода на гръцката гражданска война е отведен като дете бежанец от родния край в Румъния. Там завършва основно училище в село Тулгеш, класическа гимназия в Орадя (1961 г.) и история в Университета на Клуж-Напока (1966). Гимназиален учител по история в Орадея от 1966 до 1972 година.

През 1972 година се преселва в Социалистическа Република Македония и веднага постъпва в Института за национална история. Защитава магистърска (1974 г.) и докторска (1984 г.) дисератации в Скопския университет „Св. св. Кирил и Методий“.[2]

Изследванията и трудовете му са свързани с Егейска Македония и съдбата на местното население. Негови проучвания сочат, че по време на гражданската война в Гърция 50 хиляди македонци са прогонени от родния си край, други 20 хиляди са убити, а 46 техни села са изгорени. Киселиновски е обвиняван за пробългарска научна дейност от скопските медии[3].

Киселиновски е сред основните противници на Блаже Конески, заради кодифицирания през 1944 година под негово ръководство македонски литературен език. Според Киселиновски официалната азбука на Северна Македония не е възприемана от „етническите македонски малцинства“ в Албания, Гърция и България, които предпочитат да поддържат местните си традиции[4]. Заради това се застъпва за ревизия на езика, което става причина да бъде критикуван от лингвиста-македонист Трайко Стаматовски.[5]

ТрудовеРедактиране

Книги
  • „Грчката колонизација во Егејска Македонија“ 1913 – 1940, Скопје, 1981;
  • „КПГ и македонското национално прашање (1918 – 1940)“, Скопје, 1985;
  • „Статусот на македонскиот јазик во Македонија (1913 – 1987)“, Скопје, 1987;
  • Егејскиот дел на Македонија (1913 – 1989)“, Скопје, 1990;
  • „Историја на Романија“, Скопје, 1997;
  • „Етничките промени во Македонија (1913 – 1995)“, Скопје, 2000;
  • „Македонски дејци (ХХ век)“, Скопје, 2002;
  • „Историја на Македонија“. Скопје, Менора, 2007;
  • „Дејци на ВМРО и КПЈ во Македонија“, Скопје, Менора, 2009.
Статии
  • „Кодификација на македонскиот литературен јазик“, Дневник, 1339, събота, 18 март 2006

БележкиРедактиране

  1. „БАЛКАНИТЕ – ЕЗИК, ИСТОРИЯ, КУЛТУРА, Програма на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, 13 – 15 април 2007 г.“, архив на оригинала от 9 декември 2012, https://archive.is/20121209174218/http://www.uni-vt.bg/pages/639/uplft/programa_1.doc, посетен 9 декември 2012 
  2. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 693-694. (на македонска литературна норма)
  3. Меанџиски, Ванчо, „Чија земја е Македонија“, Број 2912, сабота, 14 февруари 2009 г.[неработеща препратка]
  4. „Кристиан Фос, „Ревизия на езика и историята в Македония“, сп. Остеуропа, бр. 8 от август 2001, превод Ирина Илиева, в. Култура, бр.8/9, 1 март 2002 г.“, архив на оригинала от 14 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110714041528/http://www.kultura.bg/media/my_html/2216/makedon.htm, посетен 14 юли 2011 
  5. Стаматовски, Трајко, „Аман, пак ли за „јазична ревизија““, в. Дневник, Број 1361, сабота, 18 март 2006 г.[неработеща препратка]