Отваря главното меню

Бъмбоки

селище в Гърция

Бъмбоки или Бъмбъки или Бомбоки (на гръцки: Σταυροπόταμος, Ставропотамос, до 1928 Μπομπόκι, Бомбоки,[1] до 1929 Μακροχώρι, Макрохори[2]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония с 235 жители.

Бъмбоки
Σταυροπόταμος
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 684 m
Население 235 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в географската област Пополе. На 4 километра на юг е Горенци (Корисос), на 4 на север - село Олища (Мелисотопос), а на 4 на североизток село Загоричани (Василиада).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XV век в Бъмбуки са отбелязани поименно 42 глави на домакинства.[3] В османските данъчни регистри от средата на XV век Кайнак (или Бъмбоки) е споменато с 37 глави на семейства и трима неженени: ДПродан, Папа Алекса, Мано, Нено, Никола, Добривой, Трайко, Петру, Дабижив, Райко, Алекса, Алекса, Балче, Петко, Драгослав, Йован, Никола, Степан, Томче, Йорги, Яно, Тинош, Милош, Коста, Васо, Томчо, Хранко, Никола, Койо, Станойло, Нено, Мано, Райко, Белче, Манос, Стано, Радослав, Койо, Петру и Тодор, и една вдовица Мара. Общият приход за империята от селото е 2746 акчета[4].

През XIX век Бъмбоки е чисто българско село. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Бамбук (Bambouk), село в Костурска каза, има 60 домакинства със 175 жители българи[5].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Бъмбъки има 260 жители българи.[6]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бомбъки има 320 българи екзархисти.[7]

По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е на три пъти опожарявано от аскер и башибозук, като изгарят всички 80 къщи.[8][9] Според друг източник къщите са 43, а има и убити: Стефан Гисчев, Петре Стефанов, Диме Николов, Дедо Христо, старците Делиоланов и Делиоланова[10].

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло гръцко с 250 жители.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Бъмбоки преди Балканската война има 60 български къщи.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Бъмбоки са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В ГърцияРедактиране

През войната в селото влизат гръцки части и в 1913 година вследствие на Междусъюзническата война Бъмбоки попада в Гърция. В 1928 година е прекръстено на Макрохори (голямо село), но на следващата 1929 година името на селото отново е сменено, този път на Ставропотамос (кръстова река), тъй като на Макрохори е прекръстено и съседното село Кономлади.

Между 1914 и 1919 – 1 човек официално емигрира в България, а след 1919 – 6. В селото има 2 политически убийства.[14] В 1932 година в селото има 40 българофонски семейства, всички с „изявено българско съзание“.

По време на Втората световна война селото е нападано от гръцки банди, но селската милиция успява да ги отблъсне.[15] Селото пострадва силно по време на Гръцката гражданска война, по време на която селото дава 39 убити, а 89 души се изселват в социалистическите страни.[16] 81 деца от Бъмбоки са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[17]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 228 жители
  • 1920 – 197 жители
  • 1928 – 220 жители
  • 1940 – 295 жители
  • 1951 – 125 жители
  • 1961 – 150 жители
  • 1971 – 147 жители
  • 1981 – 164 жители
  • 1991 – 202 жители

ЛичностиРедактиране

Родени в Бъмбоки
  •   Александра Тодорова Василева (р. 1910), родена е в семейството на четника на ВМОРО Тодор Стефанов, загинал като четник на Васил Чакаларов в 1913 година, в 1943 - 1944 година семейството ѝ оказва помощ на ЕЛАС, а в Гражданската война 1947 - 1949 година на ДАГ, след разгрома на ДАГ емигрира със семейството си в Полша, а през 1965 г. установяват във Варна, оставя спомени[18]
  •   Антон Киряков, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Шеста охридска дружина (или Пета одринска);[19]
  •   Аргир Янков (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Единадесета серска дружина;[20]
  •   Ахилеас Методиев Василев (р. 1933), участник в Гражданската война на страната на ДАГ в 1949 г., след разгрома на ДАГ е емигрант в СССР, а през 1967 г. установява във Варна, България, при родителите си, оставя спомени за участието на баща му Методи Михайлов Василев и брат му Георги Методиев Василев в Гражданската война[21]
  •   Димитър Попниколов (? – 1946), гръцки комунист[22]
  •   Козма Митов, български свещеник в селото от 1872 година[23]
  •   Методи Михайлов Василев (р. 1910), партизанин на ЕЛАС (1943 - 1944), участник в Гражданската война на страната на ДАГ в 1947 - 1949 г., след разгрома на ДАГ в 1949 г. е емигрант в Полша, а през 1960 г. установява във Варна, България, оставя спомени за положението на българите в Костурско и Леринско при Метаксас и за Гражданската война[24]
  •   Спиро Василев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето, четата на Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен;[25]
  •   Стоян Киселиновски (р. 1943 г.), историк от Северна Македония, специалист по Егейска Македония.
  •   Яни Георгиев, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина.[26]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπομπόκη -- Μακροχώρι
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μακροχώρι -- Σταυροπόταμος
  3. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 86
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, pp. 180-181.
  8. Автономия“, № 39, 45, 46, цитирано по: Тзавела, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр. 23.
  9. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 294.
  10. Илюстрация Илинден, бр.136, стр.14
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Stavropotamos.
  12. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.
  14. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Stavropotamos.
  15. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  16. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  17. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Stavropotamos.
  18. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 77. Посетен на 31 август 2015.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 348.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 821.
  21. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 74. Посетен на 28 август 2015.
  22. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  23. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.424.
  24. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 75. Посетен на 31 август 2015.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 113.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 174.