Стоян Цагарски
Стоян Стаменов Цагарски (1847 – 1929) – жител на Орхание (днес Ботевград), занимавал се е с кожухарство.
| Стоян Цагарски | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1847 г.
|
|---|---|
| Починал | 1929 г.
|
| Народен представител в: УС | |
Биография редактиране
Роден е през 1847 г. в Орхание. Има едно първоначално образование. Член на Орханийски частен революционен комитет, създаден от Васил Левски на 22 декември 1871 г. След разкриването на комитите, участвали или съдействали за Арабаконашкия обир, е осъден от османската власт на 3 години затвор за укриване на комитетския архив. Излежава цялата си присъда в Диарбекир в периода 10 ноември 1872 – 10 ноември 1875 г.
След Освобождението е назначен от временното руско управление за председател на градския съвет (кмет) на Орхание. Като такъв е депутат в Учредителното събрание „по звание“.[1] Доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г.
Спомоществовател е на книгата на „Стефан Караджа“, 1879 на Тодор Хаджистанчев и „Миналото“, 1884 на Стоян Заимов.
Умира през 1929 г. в родния си град.
Род редактиране
Брат му Панчо Цагарски е бил кмет на Орхание (Ботевград), внукът на Стоян Цагарски Георги Цагарски също е бил кмет на града. Неговият племенник Стамен Панчев е поет.
Източници редактиране
- ↑ Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 244