Страсбургска катедрала

Страсбургската катедрала (на немски: Straßburger Münster / Liebfrauenmünster zu Straßburg, на френски: Cathédrale Notre-Dame de Strasbourg) е катедрала във френския град Страсбург, която в продължение на повече от 200 години е най-високата сграда в света. Принадлежи към най-големите катедрали в историята на европейската архитектура. Така както и град Страсбург, катедралата обединява в себе си германски и френски културни влияния.

катедрала „Нотр Дам от Страсбург“
Cathédrale Notre-Dame de Strasbourg
Западна фасада
Западна фасада
Карта Местоположение в Страсбург
Вид на храмакатедрала
Страна Франция
Населено мястоСтрасбург
Посветен наБогородица
Религиякатолицизъм
Тип на сградатакатедрала
Статутдействаща
Сайтcathedrale-strasbourg.fr
катедрала „Нотр Дам от Страсбург“ в Общомедия
Портал на катедралата

Архитектура

редактиране
 
Изображение, 1891

Сградата е построена от червен вогезски пясъчник (на френски: grès rouge des Vosges). Строителството започва през 1015 г. и през следващите векове катедралата се достроява и изменя своя външен вид. Източните части на катедралата, включително на хора и южния портал, са изпълнени в римски стил, а нефа и известната, украсена с хиляди фигури западна фасада са шедьоври на готическата архитектура.[1]

Архитекти, както и при изграждането на Кьолнската катедрала, ориентират се към френската готика, което се вижда по сдвоението на западните кули и като следствие широката западна фасада, както и надлъжния неф под формата на базилика, за разлика от немските църкви, които са трикорабни, и трите нефа са на еднаква височина (на немски: Hallenkirche).

Сред главните строители на катедралата са Улрих фон Енсинген (на немски: Ulrich von Ensingen, по-рано участвал в създаването на Улмската катедрала) и Еруин фон Щаймбах (на немски: Erwin von Steinbach).

Северната кула е с височина 142 м, с ажурен шпил, който изцяло е изработен по проект на кьолнския майстор Йоханес Хюлц (приключен през 1439 г.). До края на XIX век катедралата е най-високата сграда, изцяло изпълнена от камък. Южната кула не е завършена, което придава на катедралата известна асиметрична форма.

Площадът, върху който стои катедралата, спада към най-красивите градски площади в Европа. В него се намират редица къщи (до 4 – 5 етажа) в стил южнонемска (швабска) архитектура. Характерни са високите покриви, в които са разположени няколко етажа (до четири).

Западен портал

редактиране

Тимпанът на западния портал е заобиколен от статуи на пророци и мъченици, както и от темата за Страстите Христови. Сцени от Стария и Новия Завет са показани в арките.

В средата на тимпана е статуята на Дева Мария с младенеца и напомня освещаването на катедралата „Нотр Дам“. Друга статуя на Дева Мария е разположена над тимпана. Тя се оглавява от статуя на Христос, като цар и съдия, чийто трон е заобиколен от лъвове музиканти.

Южен портал

редактиране

Южният портал е най-стария с романски дизайн и е украсен с няколко статуи. Основните групи статуи на южния портал, наричан още портала на „Страшния съд“ или „Денят на Страшния съд“ показват различни библейски случки и имат четири основни фигури: Соломон, цар на Израил; „Христос в Слава“, заобиколен от две древни статуи (1225 – 1235). Левите представляват църквата, а десните, короноването, кръста и чашата. Дясната статуя, представляваща Синагогата, е със завързани очи. Тя навежда лицето си и копието си е счупено, признаци при поражение. Скулпторът изглежда се е вдъхновил от библейския текст: „и ще приковат мечовете си на орала, и копията си – на сърпове“ (Исаия 2.4).[2] Очите са превързани, защото тя е сляпа за истините на новия закон. Съдбата на Синагогата не е да бъде осъдена вечно, защото тя ще бъде записана в края на времето, когато тя ще се присъедини към Бога, като в мистична сватба: „И ще те сгодя за Себе си вовеки“ (Осия 2:19).[3] И двете скулптури символизират два пътя на човешкото съществуване: на Вярата и на Законността.

Интериор

редактиране

Стъклописи

редактиране
 
схема на Розета
 
розета

Интериорът на катедралата, типично готически, има богата и разнообразна декорация, но е тъмно в сравнение с повечето френски катедрали, като Реймс и Шартър. Един-единствен розетен прозорец всъщност осветява стената отвътре в предната част на нартекса.

Тази розета със значителни размери е проектирана от Еруин фон Щаймбах с шестнадесет венчелистчета. Яснотата на конструкцията я прави шедьовър в жанра.

Трансепт

редактиране
 
„Стълбът на ангелите“
 
„Човекът зад парапета“

Два особено забележителни елементи са разположени в южната част на трансепта:

  • Стълбът на Ангелите, създаден около 1230 година, носи дванадесет скулптури с красива изработка: на първия долен ред са представени четиримата евангелисти, средната група са ангели, които свирят с тръби. Най-горната група включва Христос, седнал на трон, заобиколен от ангели, носещи инструментите на Страстите Христови.
  • В същата част, трябва да се отбележи статуята на един човек, облегнат на парапет.

Легендата разказва, че той е архитект-съперник на този, който извайва „Стълбът на ангелите“. Доколкото това е голямо архитектурно постижение за времето си, този човек не може да проумее, как един-единствен стълб може да крепи такова натоварване и загледан чака всеки момент да види падането му.

Астрономически часовник

редактиране

Една от специалните забележителности е астрономическия часовник. До тях са часовник, построени през 1353 и 1574 г., последните от които са работили до 1789 година и вече са имали астрономически функции. През 1832 г. е конструиран уникален механизъм, който показва орбитата на Земята, Луната и известни тогава планети от Меркурий до Сатурн. Характеристика на часовника е механизмът, който прави един пълен оборот в новогодишната нощ и изчислява тези празници, датите на които се променят от година на година. Но най-бавно въртящата се част часа показва прецесията на земната ос – един оборот отнема 25 800 години.

Големият орган на катедралата, макар и богато украсен, е малък като размер. За разлика от повечето органи, които са в долната част на катедрали, е в наоса, с форма на лястовиче гнездо, виси на стената отвътре, точно като в катедралите на Шартър и Мец.

Камбаните на катедралата

редактиране
 
Звънът на камбаната на 9 юли 2000.

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. Joseph Schweigheüser, Description nouvelle de la cathédrale de Strasbourg et de sa fameuse tour, Strasbourg, Simon Kürsner, 1780
  2. Библия, София 1912, стр.823
  3. Библия, София 1912, стр.1039