Стрезовце
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Сърбия вижте Стрезовце (община Прешево).
Стрезовце или Стрезовци (на македонска литературна норма: Стрезовце) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.
| Стрезовце Стрезовце | |
| — село — | |
 Църква „Свети Прохор Пчински“ | |
  Стрезовце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Старо Нагоричане |
| Географска област | Средорек |
| Надм. височина | 343 m |
| Население | 117 души (2002) |
| Пощенски код | 1304 |
| Стрезовце в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Средорек на два километра южно от пътя Кюстендил - Куманово.
История редактиране
Край селото е мегалитът Шуплива карпа.
Църквата „Свети Никола“ е от 1606 година.[1]
В края на XIX век Стрезовце е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Стрезовци е населявано от 285 жители българи християни.[2]
По-голямата част от християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 14 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стрезовци има 224 българи екзархисти, 64 българи патриаршисти сърбомани и 12 власи. В селото функционира българско училище.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 40 от 53 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[5]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 117 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 115 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности редактиране
- Родени в Стрезовце
Горазд Европейски (р. 1934), митрополит на МПЦ
Бележки редактиране
- ↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 140.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007