Стреме

(пренасочване от Стремена)
Съвременно стреме.
Василий I Македонец и наследника му Лъв на коне със стремена.

Стремето е лека рамка, която придържа крака на ездача.[1] То е свързано със седлото чрез каиши. Стремената обикновено са по две и се използват за спомагане при качване и като опора по време на езда (обикновено на кон).[2] Те значително увеличават способността на ездача да се задържи на седлото и да контролира животното.

В древността, най-ранните опори за крака се състоят от подпруга или просто въже. По-късно се появява стремето с цел улеснение на качването, а двойните стремена се появяват след изобретяването на дървеното седло. Стремето се появява в Китай през първите векове от новата ера и се разпространяват на запад посредством номадските народи в Централна Евразия.[3][4] Употребата на двойните стремена се приписва на китайската династия Дзин. Тя се пренася в Европа през Средновековието. Според някои историци, стремето е един от основните инструменти, които се използват за създаването и разпространяването на съвременната цивилизация, вероятно със значимост, сравнима с тази на колелото или на печатната преса.[5]

ИсторияРедактиране

Някои историци са на мнение, че първите изображения на устройства, приличащи на стремена, могат да се намерят в изкуството на Древна Асирия, в частност, на релефно изображение с бронзови врати от Британския музей, на което е нарисуван похода на цар Салманасар III от 853 г. пр.н.е.[6] Важно откритие е направо през 2 век пр.н.е. в Индия по времето на Гупта. Към седлото започват да се прикрепят по две ленти с малки пръстени в краищата, които помагат на ездача да се качи на коня, като той поставя големия пръст на крака си в пръстена. Извън Индия, обаче, това изобретение съвсем не е незабавно – в другите страни ездачите обикновено носят кожени обувки и не могат да използват пръстени.

Според други изследователи, съвременните стремена са изобретени в Китай. Най-старото намерено стреме, което не е добре запазено и твърде късо, датира от 302 г. от н.е. Най-старото запазено стреме е намерено в гробница на династията Дзин и датира от 322 г. от н.е.[7][8][9] Най-ранно в китайската литература стремето се споменава през 477 г. и се среща в биографията на китайски военачалник Лю Сун.[10]

В Европа, първото писмено споменаване на стремето е намерено в „Стратегикон“ на Псевдо-Маврикий. Споменаването на железни стремена се намира в първата част от византийския текст. Изхождайки от това, появата на стремената в Европа може да се датира между края на 5 век и средата на 6 век.[11] Най-ранните запазени образци в Европа са намерени в аварски гробове от 7 век в Дакия.[12]

ИзточнициРедактиране

  1. Chisholm, Hugh. Stirrup. // Encyclopædia Britannica. 11. Cambridge University Press., 1911. с. 928 – 929.
  2. Merriam-Webster Online, „Stirrup“, definition 1.. // Merriam-Webster Online Dictionary. 2009.
  3. Dien, Albert. "THE STIRRUP AND ITS EFFECT ON CHINESE MILITARY HISTORY, accessed January 23, 2017
  4. Baber, Zaheer. The Science of Empire: Scientific Knowledge, Civilization, and Colonial Rule. State University of New York Press, 1996. ISBN 978-0791429204. с. 69.
  5. Baber, Zaheer. The Science of Empire: Scientific Knowledge, Civilization, and Colonial Rule. State University of New York Press, 1996. ISBN 978-0791429204. с. 69.
  6. Linn White. Stirrup, Monted Schock Combat, Feudalism, and Chivalry // Medieval technology and social change. – Oxford: Clarendon Press, 1962. – p. 14.
  7. Dien, Albert. „The stirrup and its effect on chinese military history“.
  8. «The stirrup – history of Chinese science.» UNESCO Courier, October, 1988.
  9. «The invention and influences of stirrup».
  10. Linn White. Stirrup, Monted Schock Combat, Feudalism, and Chivalry. – p. 15.
  11. Шувалов П.В.. Два железных стремени. Санкт Петербург.: Филологический факультет СПбГУ, ΚΟΙΝΟΝ ΔΩΡΟΝ. Исследования и эссе в честь 60-летнего юбилея Валерия Павловича Никонорова от друзей и коллег / Сост. и науч. ред. А. А. Синицын и М. М. Холод, 2014. с. 469, 574 – 575.
  12. McGeer, Eric. Sowing the Dragon’s Teeth: Byzantine Warfare in the Tenth Century. Dumbarton Oaks Research Library and Collection, 2008. p. 211.