Строителни войски

Централната сграда на ГУСВ (София, бул. „Цар Борис ІІІ“ 126), се ползва от СРС

Трудовата повинност в България е задължение за полагане на общественополезен труд в интерес на държавата.

История

Въведена е на 14 юни 1920 г. от правителството на Александър Стамболийски, след като Ньойският договор значително ограничава числеността на Българската армия. Всички мъже и жени в определена възраст са задължени да работят ограничен период от време в полза на правителството, главно по строителни проекти. Създадена е организация със структура, известна като Трудова повинност. Пръв главен директор на „Трудова повинност“ е о.з. генерал Иван Русев (по-късно вътрешен министър при Александър Цанков). В края на 1920-те години, по време на разразилата се световна икономическа криза (позната като Великата депресия), правителствата за справяне с кризата широко използват подобна мярка – създаване на работни места чрез обществени строежи.

Въвеждането на трудова повинност предизвиква обществено недоволство, както поради отнемането от домакинствата на работна сила, така и заради пряката намеса на държавата на строителния пазар, подбивайки цените на строителните услуги. То предизвиква и външнополитически проблеми, тъй като много държави виждат в мярката опит за заобикаляне на Ньойския договор чрез създаване на строго управлявана структура, която бързо може да прерасне във военизирана организация. От друга страна обаче тя, освен че осигурява на правителството евтина работна ръка и мобилизационен резерв, спомага за мащабно обучение на работници по новите строителни технологии.

След падането на правителството на А. Стамболийски обхватът на трудовата повинност е ограничен. По-късно организацията е преобразуврана в Строителни войски, които продължават да съществуват до 2000 г.

За нуждите от свръхсрочнослужещи кадри са обучавани строителни офицери във Висшето военно строително училище „Ген. Благой Иванов“ в София.

До 1989 г. в Строителните войски се призовават да отбият задължителната си военна служба наборници предимно от етнически малцинства (турци и цигани) и ограничено годни за бойна служба. Срочнослужешите преминават първоначална военна подготовка, както и обучение по строителни специалности. Структурата включва 7 строителни дивизии – 2 софийски, пловдивска, старозагорска, варненска, плевенска и бургаска. С този състав, макар и с недостатъчна военна подготовка и опит на срочнослужешите, Строителните войски може да се приравнят на армия, представлявайки важен военен резерв на страната.

Със закон от 01.09.2000 година ГУСВ (от Главно управление „Строителни войски“ или Главно управление на строителните войски) се преобразува в гражданско строително дружество „ГУСВ“ ЕАД (Главно управление „Строителство и възстановяване“). Държавното еднолично дружество е с принципал Министерството на регионалното развитие.

Голяма част от активите на дружеството са приватизирани. Централната сграда на ГУСВ се ползва от Софийския районен съд. Понастоящем дружеството е в недобро финансово състояние.

КЕЧ е съкращение, "Квартирно експлоатационна част" и се отнася за строителните подразделения към Българска армия и бива често обърквано със Строителните войски поради сходствата -наборници предимно от етнически малцинства (турци и цигани) и липса на въоръжени наряди.

Наименования

През годините структурата е преименувана според претърпените реорганизации:

• Главна дирекция „Трудова повинност“ (14 юни 1920 – 26 януари 1935)
• Главно управление „Трудова повинност“ (26 януари 1935 – 15 юни 1940)
• Трудови войски (15 юни 1940 – 24 август 1946)
• Главна дирекция „Трудова повинност“ (24 август 1946 – 20 септември 1950)
• Управление „Отбранително строителство“ (20 септември 1950 – 1 януари 1951)
• Управление „Специално строителство“ при МС (1 януари 1951 – 25 юни 1951)
• Управление „Трудова повинност“ (25 юни 1951 – 4 април 1969)
• Главно управление „Строителни войски“ (4 април 1969 – 29 юни 2000)

Началници

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати	длъжност
1.	Генерал-майор	Иван Русев	23 юни 1920 – 20 май 1921	Главен директор на Трудова повинност
2.		Христо Стоянов	21 май 1921 1921 – 12 март 1923	Главен директор на Трудова повинност
3.		Стоил Стефанов	12 март 1923 – 9 юни 1923	Главен директор на Трудова повинност
4.	Генерал-майор	Георги Стойнев	1 юли 1923 – 7 октомври 1926	Главен директор на Трудова повинност
5.	Генерал-майор	Асен Константинов	7 октомври 1926 – 1 април 1934	Главен директор на Трудова повинност
6.	Полковник	Георги Попов	1 юни 1934 – 1 май 1935	Главен директор на Трудова повинност
7.	Полковник	Димитър Николов	1 май 1935 – 30 май 1938	Главен директор на Трудова повинност
8.	Генерал-майор	Антон Ганев	31 май 1938 – 10 октомври 1943	Командир на Трудови войски
9.	Полковник	Константин Аврамов	10 октомври 1943 – 9 септември 1944	Командир на Трудови войски
10.	Полковник	Георги Баев	14 септември 1944 – 18 януари 1946	Командир на Трудови войски
11.	Генерал-лейтенант	Благой Иванов	18 януари 1946 – 13 август 1949	Командир на Трудови войски, Главен директор на Трудова повинност
12.	Генерал-полковник	Ангел Цанев	13 август 1949 – 4 юли 1951	Главен директор на Трудова повинност
13.	Полковник	Павел Димов	5 юли 1951 – 24 юни 1958	Началник на Трудова повинност
14.	Генерал-полковник	Благой Пенев	24 юни 1958 – 16 октомври 1973	Началник на Трудова повинност и Строителни войски
15.	Генерал-лейтенант	Тоньо Петков	16 октомври 1973 – 30 април 1978	Началник на Строителни войски
15.	Генерал-полковник	Васил Василев	30 април 1978 – март 1993	Началник на Строителни войски
15.	Генерал-майор	Радослав Пешлеевски	март 1993 – април 1998	Началник на Строителни войски
16.	Полковник	Георги Папазов	април 1998 – 29 юни 2000	Началник на Строителни войски, Командващ на Строителни войски

Литература

• Пътеводител по фондовете на Строителни войски в Държавен военноисторически архив – Велико Търново 1920 – 2000 г.
• Преобразуване на ГУСВ

Вижте също

• Ангария
• Бригадирско движение