Коста Николов (офицер)

български генерал
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за генерала. За просветния деец вижте Коста Николов (просветен деец).

Константин (Коста) Николов Николов е български офицер (генерал-майор) и политик, началник щаб на отбраната на София през септември 1918 година.

Коста Николов
български генерал
Kosta Nikolov Virche.jpg

Години на служба от 1894 г.
Войни Първа световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Друга дейност Народен представител в:
XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   
Коста Николов в Общомедия

БиографияРедактиране

Коста Николов е роден на 23 юни 1873 година в село Вирче, Царевоселско, днес в Северна Македония. След Освобождението семейството му се премества в Горна Джумая, но тъй като съгласно Берлинския договор тя остава в пределите на Османската империя, се преселват в Дупница. Там Коста Николов завършва гимназия, а след това учи в Духовната семинария в Самоков. Отказва се от църковна кариера и на 15 октомври 1894 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва в 1897 година, произведен е в чин подпоручик и за числен в 4-ти артилерийски полк.[1]

Между 1901 и 1904 година учи в Генералщабната академия в Санкт Петербург, Русия, като на 2 май 1902 е произведен в чин поручик. След завръщането си Коста Николов 9 години е офицер от генералния щаб. В щаба на армията се занимава с изучаването на Османската империя. Създава няколко секретни съчинения, като за тази цел през 1906 година е изпратен тайно в Османската империя, за изучаване на Пиринския операционен театър, в това число и долините на реките Струма и Места с център Сяр. На 18 май 1906 г. е произведен в чин капитан. През 1909 г. е назначен за помощник-началник на информационно-цензурна секция в Щаба на армията, след което от 1911 г. е адютант на 3-та инспекционна област.[1]

В 1911 година завършва право в Брюксел.[2] През 1912 г. а произведен в чин майор.

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е началник на оперативната секция в щаба на 3-та армия.

След войните е назначен за професор във Военната академия в София, през 1914 г. е назначен за длъжността началник на секция военни съобщения. На 2 август 1915 г. е произведен в чин подполковник.[1]

 
Позив на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост от 7 юни 1917 г., подписан от генерал Проготегоров и подполковник Николов

През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на щаба на 2-ра пехотна тракийска дивизия. Участва във военните действия като командващ на 5 македонски полк, по-късно се създава Дирекцията за стопански грижи и обществена предпазливост (ДСГОП) и полковник Николов е назначен за неин началник-щаб.

След пробива при Добро поле София е обявена за „крепост в обсадно положение“ и на 28 септември полковник Николов, който по това време е председател на Главната реквизиционна комисия, е назначен за началник щаб на крепостта. Взема участие и в потушаването на т. нар. Владайско въстание.

От 1923 до 1931 година е народен представител. Член е на Централното управление на Съюза на запасните офицери. Председател на Изпълнителния комитет на Македонските братства и председател на Малешевското македонско братство. Член-учредител е на Македонския научен институт.[3] В 1937 година е произведен в генерал-майор.

През 1943 г. Коста Николов се застъпва за дееца на ВМОРО Рафаел Камхи пред българското правителство и успява да му издейства българска лична карта, възможност за постоянно местожителство в София, като успява да предотврати неговата депортация от Солун от германските окупационни власти.

Генерал-майор Коста Николов е отведен „за справка“ на 29 септември 1944 година и изчезва безследно.

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

ТрудовеРедактиране

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране